Позабременяла

Изписването

От гледната точка на Теса:
През последните четири дни бях под лекарско наблюдение и днес бе денят ,в който аз и Филип ще си тръгнем оттук.Тъкмо се приготвях да тръгваме когато на вратата се почука.
-Влез.-казах и вратата се отвори.Влезе една сестра с руса коса.В ръцете си държеше моя син.
-Г-це Пик,заповядайте.-и ми подаде бебето.Аз го поех и му се усмихнах.
-Миличък,днес си тръгваме от тук.-казах му и го гледах как спеше.От както се роди аз бях най-щастливия човек на земята.
Взех си чантата и тръгнах към изхода.С Дийн се бяхме уговорили да ме чака отпред и тъкмо отивах към него.Платих на информация и излезнах.Там ме чакаше изненада.В двора на болницата не ме чакаше само Дийн ,но и дядо.
-Дядо.-извиках и тръгнах към него.Той доста се бе издокарал.Беше обкякъл тъмно палто до коленете,тъмни панталони и черно елече.Под елечето имаше бяла риза.
-Нали не можеше да пътуваш?-попитах разтревожено.
-Е ,няма да изпусна изписването ти,скъпа внучке.-и го прегърнах толкова силно,че щях да го задуша.Чух го да се опитва да се измъкне и аз се отдръпнах.
-Радвам се,че дойде.-сложих ръка на рамото му.
-Милото ми.-каза с разтреперан глас.
-Хайде да тръгваме.-обади се Дийн и аз се обърнах към него.В ръцете си държеше букет.Моята реакция бе само една -да го нагушкам.И така и стана.Когато му се хвърлих на врата той за малко не падна.
-Благодаря,Благодаря.-казах радостно и се отдръпнах.За първи пър Дийн Брадшол се държи мило с мен.
-Харесват ли ти?-попита и погледнах букета.Бяха любимите ми червени рози ,обвити с червена опаковачна хартия.
-Как разбра,че са ми любимите?-и той направи много странна физиономия.Обърнах се към дядо,а той се опитваше да избягва погледа ми.
-Той ти е казал,нали?-завъртях се обратно към Дийн и посочих човека зад мен.
-Да.
-Все пак благодаря.-казах му и той ме погледна учудено.
След това се качихме в колата и тръгнахме към бърлогата.През целия път дядо опознаваше Дийн ,а аз само слушах.Оказа се ,че Дийн и дядо имат много общо.Пристигнахме и там ме чакаха останалите ми приятели след като се разчу за Крис.Това бяха Миранда,Лорън и Вероника.
-Честито изписване.-извикаха в един глас,а аз бях и изненадана ,и щастлива.
-Благодаря ви.-отидох и ги прегърнах като плачех.
-Ти го заслужаваш.-погали ме по косата Вероника.Погледнах я.Тя си беше същата.С ягодоворуса коса и кафяви очи.Все с нейния супер як готически стил.Прегърнах я.
-Ейй ами ние.-обади се Лорън.След това прегърнах него и Миранда по отделно като плачех.Не от разочарование,а от щастие.
-Нека купонът да започне.-каза Миранда.Този път тя не бе облечена делово,а съвсем ежедневно с дънки и бяла блуза с дълъг ръкав.Лорън-нейния съпруг беше облечен черни дънки и бяла риза.Така облечен той подчертаваше русата си коса и зелените му очи.
Купонът беше в разгара си когато се позвъни.Аз отидох да отворя и гледката ме шокира.
-Здравей Теса.-поздрави ме Крис.