Позабременяла

Раздялата

От гледната точка на Теса:
Боже, какво направих? Как можах да причиня това на Вер?Как?
Станах още плачейки и тръгнах към Дийн.
-Дийн.-казах неуверено като си сложих ръката на рамото му.-Трябва да я намерим.-заявих,а той само кимна без да ме поглежда.Тръгнахме в посоката ,в която бягаше Вероника преди малко.
От гледната точка на Вероника:
Бягах и бягах.Само това можех да направя за да се отделя от тях двамата.Как можаха да ми го причинят?Теса,която ми беше приятелка и Дийн,моето гадже.Не съм виновна, че тя го отхвърли.Тичах и плачех.Не знаех на къде отивам нито къде съм в момента,но изведнъж се блъснах в някого.
-Съжалявам.-казах през сълзи.
-Рони.-каза човекът на земята и видях,че това беше Алис .Тя стана и ме видя.-Рони,какво е станало?-попита ме загрижено,а аз продължавах да рева.
-Теса и Дийн.Видях да се целуват.-казах и я прегърнах.Тя започна да ми гали косата.
-Безсрамници.-каза гневно,а аз продължих да ридая.-Не си заслужава да плачеш за тях ,Рони.-каза и ми взе лицето в шепите си.-Нека отидем при Брадшол и да ти съберем нещата.-предложи.Аз само кимнах и двете тръгнахме прегърнати.
След известно време вече бяхме в дома на Дийн и аз и Алис започнахме да приготвяме багажа ми.На няколко пъти ми звънна телефона.Обаждаше се Дийн.Не му вдигнах нито един път.След час-два вече бяхме готови и аз и Алис си тръгнахме.
От гледната точка на Дийн:
Звънях на Вер вече десети път ,но тя не ми вдигна.Оставих Теса в квартирата и.После потеглих към моя апартамент. След тридесет минути бях у дома,но там нямаше и следа от Вероника, нито от нещата и.Явно се е изнесла.Трябваше да говоря с нея.Единственото място където трябваше да е беше бившата и квартира. Бързо излязох от нас и потеглих.След известно време бях пред жилищната сграда ,в която живееше Вер преди.Стомахът ми се сви.Как щях да я погледна в очите.Това ми беше основният въпрос.
Тръгнах навътре и през цялото време мислех какво да и кажа.Не разбрах кога съм стигнал,но ми беше много некомфортно.Звъннах на звънеца.След няколко секунди отвори Алис.Като ме видя в очите и се изписа гняв.
-Какво искаш?-попита гневно.
-Моля те ,нека да говоря с Вероника.-умолявах я.
-Не е спряла да плаче заради теб Брадшол.-каза ми с най-грубия си тон,на който беше способна.-Нещастник.Отивай си при оная кранта Теса.-каза повишавайки тон.
-Извикай Вер ,Алис.-казах настоятелно и зад нея се появи Вер.
-Какво искаш?-попита с дрезгав глас.Видях зачервените и очи.Сърцето ме заболя.Мразех да я виждам как плаче.
-Вер,нека поговорим.-казах и едва едва.
-За какво?Да ми кажеш,че я обичаш.Няма да слушам това.Всичко между нас тримата приключи.Бъдете щастливи.Не искам нищо от теб.-заболя ме.Не исках да я загубя.Обичах Теса ,но имаше нещо и във Вероника, което ме теглеше към нея.
-Не Вер....-недовърших.
-Сбогом Дийн.-и затвори вратата.Аз останах пред туко що затворената врата.Не исках да я оставям.Не исках да я нараня.Дори когато я видях така ме заболя.Какво ми ставаше?