Позабременяла

Обичам те

От гледната точка на Вероника:
След снощната случка в дома на семейство Брадшол не исках да ходя на работа,но се наложи.Седях пред огромната стъклена врата на компанията с чаша кафе в ръка и гледах отражението си в стъклото.Перфектните ми синя риза и черен панталон и ягодово-русата ми коса.Как цялата бях красива и добре облечена.Защо Дийн да ме проваля?Не.Няма да стане.Смело тръгнах към компанията.Влязох и поздравих секретарката отпред.Качих се в асансьора.Тъкмо вратата тръгна да се затваря,когато една силна мъжка ръка я хвана.Вратата се отвори и от нея се появи Дийн.Той влезе ме забеляза.По лицето му се изписа изненада .
-Вер.-каза ми.
-Дийн.-отвърнах и вратата се затвори.Асансьорът потегли.И двамата се отправихме към етаж номер 16
и затова пътувахме без да си кажем нито дума.Беше доста неловко.Изведнъж Дийн изпуфтя.Натисна бутона за авария и асансьора спря.Дийн пусна чантата,която досега не бях забелязла на земята. В очите му имаше само едно нещо-страст.Аз започнах да дишам тежко.Той се приближи бързо и ме целуна жадно.Боже ,това беше най-страстната му целувка.
-Дийн.-казах запъхтяно.
-Млъквай и не казвай нищо.Обичам те.-каза ми той.Щях да се разтопя.Искаше ме както и аз него.Изведнъж се отдръпна.Аз го погледнах.Той хвана ризата ми и грубо я разкъса показвайки черния дантелен сутиен.Притисна ме до стената и аз го обгърнах с крака.Той пак започна да ме целува.След това му разкъсах черното палто и бялата риза и той остана гол.Как ми липсваше.Усетих как ми премахва сутиена и го видях да се облизва.След това ми захапа зърната карайки ме да извикам от удоволствие.След това се спусна към корема ми оставяйки мокри следи по него.Стигна и до панталона ми.Бързо го премахна заедно с белюто ми и си напъха пръстите на интимното ми място.
-Дийн.-изстенах.
-Стени.-каза ми.Изведнъж усетих неговата ерекция близо до клитора ми.Потърка се.Аз изстенах.Усетих колко е твърд.След това той проникна рязко в мен.
-Дийн.-извиках
-Викай скъпа.-каза задъхано и започна да се движи.Усещах как става бързо за много кратко време ,точно както го обичам.
-Дийн.-изстенах.
-Обичам те.-каза ми задъхано.
-Обичам те.-казах.Усетих ,че съм накрая.-Мамка му Брадшол давай!-заповядах.Той усили темпото.-На върха съм.-оповестих.
-И аз.-извика и усили дотолкова,че и двамата свършихме.Отделихме се един от друг запъхтяни.
-Беше страхотно.-каза ми едва поемайки си дъх.
-Ооо да.Трябва по-често да го правим.-казах му.Той се ококори.
-Да не би да каза "да го правим"? Ние?-попита обнанеждено.
-Да.Обичам те и искам да съм с теб.-признах си.-Искам да сме заедно.
-Наистина ли?-усмихна се.
-Да.-и ме целуна.След известно време се отделихме и започнахме да се обличаме.Пуснахме асансьора и той ни качи на 16-тия етаж.Излязохме от асансьора хванати за ръце и ухилени до ушите.
Изведнъж усетих как ме предърпва.
-Какво?-усмихнат му се.
-Толкова си красива Вероника.-каза ми с усмивка на лицето.
-Благодаря ти.-и го целунах.
-Значи на него пусна,а на мен не?К**ва.-чух гласа на Александър.Обърнах се.
-Как я нарече?-усетих как Дийн се ядосва.
-Ди,не се карайте.-опитах се да ги осмиря.
-Вер ,ти си голяма кучка.Не искаше да излезеш с мен,а сега си с него.-изсъска ми Александър.-Как можа?-изгледа ме гневно.Аз го погледнах.Кафявите му очи бяха потъмнели,а кестенявата му коса беше стилно разрошена.Не беше лош,но сравнение с Дийн си е направо невзрачен.
-Алекс,не се карайте.Между нас няма да има нищо.-казах му.
-Кучка.Мръсница.-започна да ме обижда.
-Мери си приказките.-заплаши го Дийн.
-Или какво?-озъби му се Алекс.Дийн го удари.Той отвърна на удара.След това започнаха да се бият.
-Дийн.-извиках и тръгнах да ги разтървавам.Всички се обърнаха и тръгнаха да ги разтървават.Едва успяха да спасят Алекс от ударите на Дийн.Когато ги разтърваха видях Алекс в кръв.
-Ако пак я обидиш горко ти Алекс.-озъби се Дийн.
-Дийн,моля те.-намесих се аз.
-Какво става?Какво е това?-обади се и г-н Брадшол.-Дийн какво ти става?
-Алекс обиди Вер,татко.-оправда се Дийн.
-Вярно ли е ,Алекс?-попита някъкъв мъж с прошарена коса и кафяви очи.-Обиди ли я?-попита.
-Вер,какво намери в този?-попита ме Алекс.
-Обичам го.-казах му.-Няма какво да ти кажа Ал.Съжалявам.-признах си.
-Защо него?-попита тъжно.
-Не знам.-отговорих.Алекс се отскубна от хватката на момчетата ,които го държаха и тръгна към асансьора.Аз останах загледана в него докато не се качи.