Къде ми беше умът?

260 7 0
                                    

От гледната точка на Дийн:
Мина почти цял месец от раздялата ми с Вероника, а аз се чувствах все по-ужасно .Представих Теса на родителите ми.Те не я харесаха.Животът ми с нея ми не беше кой знае колко комфортен.Разделих се с Теса.С Вер се чувствах много добре,но не и с Теса.Мислех,че я обичам,но не беше така.Не знаех нищо за Вероника ,а и напоследък не съм я виждал във факултета.Това ми се стори доста странно. Опитах се да извлека някъква информация от колегите ни и Алис,но никой нищо не ми каза.Какво става?Трябваше да разбера какво става с Вер.Единствения начин беше да отида до Алис и да видя дали тя е добре.
Вече бях пред сградата където беше квартирата на Вер. Слязох от колата и тръгнах.Дано Вер да е добре.Само това ми беше в главата.
Вече бях пред апартамента и звъннах.Отвори ми Алис. Като ме видя ме изгледа злобно.
-Ти какво правиш тук?-каза ми гневно.
-Няма здравей, как си.-заядох се.-Къде е Вер?-попитах.
-Няма я.-каза ми гневно.
-Къде е?-попитах .
-Ами,намери си друг.-каза ми Алис и ми се усмихна самодоволно. Аз стоях като гръмнат.Вер си е намерила друг.Не,не можеше да е истина.
-Лъжеш.-изграчих.
-Ха,да бе да.-каза и затвори вратата.Аз стоях и се взирах във вратата.Нямаше начин Вер да си е намерила друг.Не можеше да е истина.Алис лъже.Тръгнах си от апартамента на Алис.Реших все пак да проверя какво става и звъннах на един познат.
-Ало, Борис.-каза като вдигна.Борис беше и мой ,и приятел на Вероника. Той трябваше да знае какво става.
-Брадшол,кво искаш?-попита грубо.Разбира се,след фиаското с Вер той се отдръпна.
-Вер има ли си друг?-изстрелях.
-Кво ти пука.Нарани я.-каза гневно.
-Искам да знам как е и къде е.-изнервих се.
-Тя е на стаж,идиот такъв.Вече почти месец е в Америка. -каза грубо и затвори.Той каза Америка.Аз бях от там.Трябваше да разбера за този стаж.Веднага се качих в колата си и тръгнах към факултета.Стигнах доста бързо и тръгнах към канцеларията.
Влязох с вратата.Жената вътре се стресна.
-Има ли стажове за САЩ?-попитах.
-Няма ли добър ден?-заяде се.
-Не е сега моментът.Кажете ми!-заповядах.
-Да ,имаше и какво?-попита ядно.
-Вероника Хайп записана ли е?-сега вече ме изгледа доста злобно.
-Хей,малкият това не е твоя работа.Влезе непоканен и сега ме питаш за информация ,която не мога ,а и не искам да ти дам.-озъби ми се.Нямаше да стане така.Ако се заяда с нея нищо няма да получа.Исках да се срещна с Вероника. Съжалявам за това което и причиних.През последния месец тя ми липсваше изключително много.Исках си я обратно.Държах се като пълен идиот.Нараних я.Не Разбрах кога се влюбих в нея ,но я обичам.
-Моля ви,трябва да говоря с нея.-умолявах я.
-Защо?-попита.
-Защото съм идиот.-казах.-Моля ви.-тя като че ли ме разбра и отвори една жълта папка.
-Тя е в Ню Йорк.-каза.Като го чух това веднага се зарадвах.Трябваше да отида и да говоря.Да не говори ,че това е моят роден град.
-Къде работи?-попитах.Тя погледна.
-При Br&Wilcox.-каза ми.Това беше фирмата на моите родители и причината да уча реклама.
-Ще си взема болнични за две седмици.-казах,а тя ми даде един формуляр.Попълних го и го подадох.
-Късмет.-каза ми.
-Благодаря.-и излязох.Боже как се радвах,че тя е там.Трябваше да говоря с нашите да я държат под око.Набрах номера на майка си.
-Ало Дийн.-вдигна още първия път.
-Ало мамо,малко ще се прибера вкъщи.-казах и.
-Ооо супер.-каза радостно.-Кога се връщаш?-попита.
-Още утре.-казах и.
-Супер.-заподскача.-Сега имам малко работа с приготовленията.Новото момиче ще ми помогне.-новото момиче?Дали е Вероника?Трябваше да знам.
-Как се казва?-попитах.
-Вероника. Много добре работи и е изключително мила.Една русичка и учи в твоя университет.-каза ми.Късметът е с мен.Тя беше на моя територия.
-Радвам се.-казах и радостно.
-Познаваш ли я?-попита заинтересовано.
-Да,но не и казвай какви сме.Обещавам да ти разкажа.-казах радостно.
-Дооообреее.-като го чух разбрах,че трябва да затварям.Изнизах се набързо и бързо Затворих.След това отворих сайта на летището и си резарвирах билет за утре за Ню Йорк.Полетът беше рано сутринта.Всъщност в 3 през нощта.Щях да съм там към 6 тяхно време.Щях да я изненадам.Трябваше да си я върна.Обичах я.

ПозабременялаOù les histoires vivent. Découvrez maintenant