Позабременяла

Моля те ,прости ми

От гледната точка на Дийн:
Вече бях на летището в Ню Йорк. Беше много дълъг полет.Беше 6 сутринта американско време и всички спяха.Щях да ги изненадам.Минах през всички проверки и си хванах такси за вкъщи.След 45 минути бях пред голяма къща с голяма метална порта отпред.Беше 7:20 и всички се бяха събудили за работа.Аз минах през двора и после влязох тихо.Оставих нещата си до вратата и се запътих към трапезарията където всички закусваха.
-Здравейте.-поздравих ги.
-Дийн.-извикаха всички в един глас и станаха за да ме прегърнат.Толкова ми липсваха.
-Кога успя милият ми?-разплака се мама.
-Тази нощ.-казах.Тя ме прегърна много силно,че щеше да ме удуши.После дойде баща ми,братята ми Едуардо,Майкъл и Купър.Прегърнах не ме се.Те се бяха променили.Ед беше направил мускули,но още се виждаха тия топли зелени очи като тези на мама и тъмнокестенявата му коса.Майк на свой ред беше с тъмни очи,като тези на татко.Неговата черна коса,като моята,беше стилно разрошена.И малкият Купър.Този бандит.На 14 е и е голям палавник.Но външно не се е променил.Беше с все същата кестенява коса и тъмни очи.
-Бандити,махнете се искам да видя Дийн.-обади се приятния глас на моята сестричка Джесика.Нея най я обичах по две причини.Първо тя бе единственото момиче тук и второ тя приличаше най-много на мен.С тази красива черна коса и тези ледени очи заради цвета им.
-Братле.-извика и тръгна към мен.Аз я прегърнах силно.След няколко секунди се разделихме.
-Дийн,ела да закусиш.-подкани ме мама.Втора покана не чаках.Седнах веднага при семейството ми.Говорихме си много.Аз им разказах за Вероника и им показах снимка.Мама потвърди,че това е момичето на стаж в компанията.Мам предложи да организира вечеря на която да ни срещне.Аз приех.Трябваше да си върна Вер.Трябваше.
От гледната точка на Вероника :
Бях много доволна от работата си,както и те от мен.На няколко пъти г-н Брадшол ме поздрави.Това означаваше много за мен.
Тъкмо си обличах една черна прилепнала пола дълга до средата на бедрата и бяла риза,когато чух телефона ми да звъни.Беше госпожа Брадшол.
-Ало,здравейте г-жо Брадшол.С какво да ви помогна?-попитах.
-Вероника.-каза.Усетих ,че е в добро настроение.-Довечера в 19:20 на вечеря във вкъщи.Ще те вземем ,ясно?-попита заповеднически.
-Да.-изстрелях като някъкъв войник пред генерала.
-Добре. До после.-каза ми.
-До после.-отвърнах и затвори.Уау.Тази жена си я бива.Върнах се към приготовленията когато чух телефона пак да извънява.Погледнах го.Непознат номер.Потръпнах,но все пак плъзнах пръст на зелената слушалка.
-Ало.-казах треперейки.
-Здравей сладкиш.-чух гласа на сина един от съдружниците в компанията-Александър Уилкокс.-Ще излезеш Най-после с мен?-попита мазно.Откакто съм в Ню Йорк Александър не е спрял да ме сваля.Аз непрекъснато го отразвях,но той не знаеше на думата "не". Какво да правя сега.
-Не.-казах директно.
-Защо?-попита разочаровано.
-Не излизам с такива като теб.-казах твърдо.
-И какъв съм?-попита нагло.
-Играч,а и си ми шеф.Не.-отрязах го.
-Оф.-и затвори.
След разговорът тръгнах към компанията.След 20 минути бях пред нея.Влязох вътре и се заех с работата си.Алекс на няколко пъти се опита да ми опипа задника.Аз не му позволих.Така мина и денят.Г-жа Брадшол ме пусна по-рано за да се приготвя.Аз се върнах в малката си стая и бързо си взех един душ.Облякох си една кожена червена рокля,която беше плътно по мен.Сложих си червено червило и спирала.Погледнах часовника си 19:00 г-жа Брадшол трябваше да дойде.Взех си червена кожена чанта тип портмоне и сложих телефона,парите и малко грим.Да ,носех грим в чантите си когато излизах.Излязох от квартирата и се запътих към изхода.Видях една лимозина.Еха.От нея се показа г-жа Брадшол. Тя ахна като ме видя.
-Леле.-излезе само това от устата и.-Прекрасна си.
-Благодаря.-усмихнах и се влязох в колата.През цялото време ми задаваше въпроси от сорта " От къде съм?" и т.н.Отговарях и.Бях от Торонто,Канада.
Стигнахме къщата.Беше неописуема.Толкова красива кремава постройка със страхотен двор.И черна метална врата отпред. Беше невероятна.Г-жа Брадшол започна да се смее.
-Хей малката,давай да влизаме и спри да стоиш с отворена уста.Ще глътнеш някоя муха.-засмя се.Аз се изчервих.Как можах да стоя така пред шефката ми?Уф.Тръгнахме навътре.Влязохме в къщата и там ме чакаха един мъж с черна коса и кафяви очи.Три момчета единия с със зелени очи и много тъмнокафява чак черна коса.Имаше много хубави мускули.Едно момче с черна коса ,и тъмни очи и едно тъмна коса и очи.До тях имаше и момиче с черна коса и сини очи.
-Здравей ,аз съм Едуардо.-представи се зеленоокият.
-Вероника.-здрависахме се.
-Майкъл.-дойде и чернокоското.
-Купър.-каза това с тъмните очи.
-Джесика.-представи се момичето.Здрависа се с всички.После поздравих и г-н Брадшол.
-Вер.-чух един познат глас.Молех се това да не е той.Обърнах се и кой да видя-Дийн,облечен в скъп смокинг.
-Дийн.-изграчих.
-Вер.Моля те, прости ми.-каза той.