Позабременяла

Идването на Тес в Ню Йорк

От гледната точка на Теса:
Минаха почти 2 месеца от както не сме се виждали с Дийн и Вероника.Чувствах се ужасно,че причиних такова зло на моя приятелка.Тя беше до мен в най-трудния ми период,а аз се изгаврих с нея.Как можах?Трябваше да говоря с тях,но как?Чух ,че имало стажове в Ню Йорк и Вер заминала.Поразпитах какви са тези стажове и се оказа,че и аз имам един спосориран родителите на Дийн.Реших да се възползвам от този шанс и днес бях на летището за Ню Йорк. Аз и Филип бързо преминахме през всички проверки и се качих на самолета.И полетяхме.
От гледната точка на Вероника:
Минаха 2 седмици откакто сме заедно с Дийн.Алекс ми се извини и сега сме много добри приятели.Той разбра,че няма как да стане нищо.
Радвах се,но имах и един проблем.От няколко дни повръщам. Не знам какво ми става.Но започвам да се плаша.Трябва да отида на лекар.
Изведнъж чух един шум.Алармата.Как само я мразех.Станах с недоволство и както всяка сутрин отидох да повърна.Ужас.Слес това започнах да се оправям.
От гледната точка на Теса:
Вече стоях пред една сива и масивна сграда.Влязох в нея заедно с Филип.Дано новата ми съквартирантка не се сърди.Моята стая беше на втория етаж номер 207.Качих се на етажа и там ме посрещна стерилен коридор със сини врати.Намерих стая 207 и почуках.
От гледната точка на Вероника:
Бях пред гардероба си и разглеждах моята половина от него където бяха дрехите ми.Питате се защо съм си сложила дрехите в половината гардероб?Защото днес щеше да пристигне моята съквартирантка.Да.
Огледах се за една черно-бяла разкроена пола.Намерих я и си я обух.Комбинирах я бяла риза и черни високи токчета.Косата си я възрах на висока конска опашка.Бях готова да тръгна,само трябваше да изчакам другото момиче.
Изведнъж на вратата се почука.Отворих.Това което видях ме срази.
-Вер.-каза човекът пред мен.Този човек беше Теса.
-Теса.-казах и усетих как ми се догади.