Позабременяла

Александър и Дийн-приятели или врагове

От гледната точка на Вероника:
Боже какво нещо са мъжете.Стоях пред ядосания Дийн безмълвно.
-И двамата в офиса ми.Веднага!-заповяда г-н Брадшол.Аз настръхнах.Ако сега ме изгонеха.Какво щях да правя?Винаги съм искала да работя тук.Погледнах Дийн. Той се беше поуспокоил.Тръгнахме заедно към кабинета на баща му.Той беше спокоен,за разлика от мен.
Влязохме в бял стерилен кабинет.Вътре в него имаше кафяво бюро един голям черен стол зад него и два по-малки отпред.Имаше и диван и малка масичка отляво на бюрото.В кабинета беше много светло заради големите прозорци зад стола на г-н Брадшол. Г-н Брадшол седна на големият стол,а ние  Дийн на по-малките.Той сложи ръцете си на бюрото и ни гледаше строго.
-Какво те прихваща Дийн?-скара му се г-н Брадшол.
-Няма право да я нарича к**ва ,татко.-отговори гневно той.Г-н Брадшол погледна към мен.Аз замръзнах.
-Защо Алекс те е нарекъл к***а Вероника?-попита хладно.Единствения начин бе да кажа истината.Все пак не съм му вързала.
-Алекс ме сваляше,но аз не му отвърнах.-изстрелях.-Казах му,че не искам да излизам с шефа ми,но тогава не знаех,че Дийн Ви е син господине.-обясних.-Съжалявам за случилото се.-извиних се.Той смекчи погледа си и ми се усмихна.
-Няма за какво да се извиняваш Вероника.Ти не си излязла с него.С Дийн сте двойка,нали?-попита ме и Дийн ми хвана ръката.
-Да ,татко.-потвърди с усмивка.
-Радвам се.Ще говоря с Бела и ще и обясня какво е станало.Не се тревожи.-каза и стана.Ние го проследихме с поглед докато не излезе.След това Дийн ме погледна развеселено.
-Искаш ли после да дойдеш у нас?-попита ме.-Все пак си ми гадже.
-Да .-потвърдих му.Той ме целуна.След това излязохме.
През останалата част от деня не се случи нищо интересно,освен ,че майката на Алекс дойде и ми се извини  за неговото грубо отношение към мен.Тя също се извини и на Дийн.
След работа отидох да се преоблека за вечерята.Избрах си черна прилепнала рокля с голи рамене и бяло сако.Сложих си не много високи токчета и малка черна чантичка.
Изведнъж се почука.Отворих.На вратата стоеше Дийн.Беше облечен с тъмносин костюм и бяла риза.Едната му ръка беше скрите зад гърба му.
-Хей.Какво има отзад?-казах и се опитах да надникна.Той се усмихна.
-Това .-и извади средноголяма кутия.Поех я и я отворих.Вътре имаше сребърно колие със син камък на върха.Усмихнах се.
-Харесва ли ти?-попита ме той.
-Да много.Благодаря.-казах и го целунах.
-Да ти го сложа?-попита взимайки го.Аз се обърнах и взех косата си в ръка.Той ми го сложи и след това целуна врата ми.
-Ди,трябва да тръгваме.-казах развеселено.Той засмука мястото където беше целувал.Аз изстенах.Той остави едно голямо червено петно там.Отделихме и аз се обърнах към него.Видях в неговите очи страст,желание ,любов и нещо дяволито.Много дяволито.Сякаш има някъкъв план.Какъв ли е той?
-Да тръгваме.-наруших тишината.
-Добре,но довечера ще си моя.-каза ми го на ухо.Аз се усмихнах.
-Само твоя.-казах и го целунах.
-Само моя.-повтори и тръгнахме.
През целия път не спирахме да си говорим.Пристигнахме в къщата на Брадшол.С Дийн обявихме ,че сме заедно.Техните се зарадваха.След като вечерята приключи с Дийн се насочихме към неговата спалня.
От гледната точка на Дийн:
Всичко се нарежда просто перфектно.С Вер се събрахме и аз бях много щастлив.Вече исках тя да носи моето дете.През този месец разбрах, че тя е жената от която искам деца и да бъде моя съпруга.Като завършим смятам да и предложа.Но сега имаме по-важна работа.
-Скъпи.-чух сладкия глас на Вероника.
-Идвам.-казах и отворих вратата.Вътре ме чакаше Вер по тъмносини прашки.Да само по прашки.Боже щеше да ме подлуди това момиче.
-Скъпа.-казах облизвайки се.-Толкова си секси.-и се хвърлих отгоре и.Започнахме да се целуваме и когато тя сложи ръка на колана ми.Откопча го и след това ме придърпа за да се отъркам в нея.Започна да стене ,а аз оставях само смучки по врата и.
-Дийн.-изстена.
-Ти си моя.-казах и я завъртях по корем.Отстраних прашките и рязко проникнах в нея.Тя извика.Започнах да го пъхам много бързо ,а тя стенеше от удоволствие.Усетих как беше на ръба ,както и аз.И двамата свършихме.Аз легнах до нея.
-Невероятна си.-казах задъхано.
-И ти.-след това повторихме много пъти.Накрая заспахме.