Позабременяла

Вероника

От гледната точка на Теса:
След погребението на баба дядо настоя да се върна във Франция. Направих го.Вече бях на летището в Париж и си хванах такси за квартирата ми.След 15 минути бях пред сградата.Платих на шофьора и влязох в бялото фойае на сградата.Срещу мен имаше кафяв асансьор и го повиках.Качих се и натиснах петия етаж.След по-малко от минута бях на етажа и отивах към апартамента.Моят беше с номер 507.Отключих го и влязох.Беше си абсолютно същия както го оставих.С големите френски прозорци,бежовото диванче ,малката масичка и телевизора.Влязох .Оставих ключовете си на масичката и седнах на дивана.В мен беше и малкия Филип, който спеше.Оставих го на дивана и се излегнах.Какво ли правеше Дийн?Беше основният въпрос,който ме терзаеше.Трябваше да говоря с него.Бързо взех чантата си и набрах номера на Дийн,но никой отново не отговори.Тогава реших да отда при него.Взех си бързо нещата,като минах при съседката за да и оставя Филип и тръгнах към апартамента на Дийн.
След петнадесет минути бях пред входа на дома ,но още не бях оповестила.Мислех през целия път какво да му кажа.Накрая позвъних на звънеца.Вратата се отвори след около минута и оттам излезе един човек с разрошена ягодово-руса коса.
-Тес.-каза Вероника и аз останах безмълвна.Вер и Дийн-заедно."Защо точно с нея?"крещях си наум.Изведнъж се появи Дийн.
-Тес,не мислех,че ще те видя пак.-започна.-С Вер сме заедно отскоро.Не си мисли,че е станало по-рано.-обясни.
-Тес,не ни гледай така,моля те.Минаха няколко месеца.-умоляваше ме тя.
Исках да избягам.Знаех,че са прави.Дийн си е продължил живота си без мен.Знаех,че няма да ме чака вечно. Все пак хукнах на някъде.Чух как ме викаха ,но не им обърнах внимание.Излязох и оставих сълзите да се стичат и тръгнах в някъква посока.