Позабременяла

Новия живот

От гледната точка на Теса:
Вече живеех от две седмици при Дийн.Аз наредих стаята ми за новия живот.Дийн не изглеждаше много доволен от новия си съквартирант.Той не искаше някой да му пипа нещата в това число и боклуците.Аз обаче не можех да търпя кочина и чистих.
Тъкмо приключвах с хола когато влезе Дийн.
-Нали ти казах да не ми пипаш нещата!-изсъска ми.
-За бога Дийн,защо толкова се впрягаш?-учудих се аз.-Жена съм и трябва да се грижа за дома си.
-Твоят дом?Ха.-усмихна ми се самодоволно.-Аз живея тук ,а ти си натрапница Тереса Пик,чу ли?
-Не -извиках и продължих да чистя.Дийн отиде в неговата спалня и остана там.Аз поне два часа още чистих и после започнах да готвя.Изведнъж Дийн дойде при мен.
-Хубаво мирише.-каза ми ,а аз се обърнах и го видях облегнат на плота.
-Ще ядеш ли или ще се сърдиш затова,че почистих.-казах и се обърнах.
-Офф.-и се премести.-Толкова си нахална.-ядосах се.
-А ти си грубиян.-извиках му и усетих силна болка в корема.Започнах да се превивам.
-Тес,добре ли си?-попита ме притеснено Дийн.
-Много ме боли.-казах му.Изведнъж усетих влага.Това бяха водите ми.Боже,случва се!Раждах ,но още е рано .Само в седмия месец съм.
-Ще извикам линейка.-изстреля изведнъж Дийн и извади телефона си от тъмносините си дънки.Погледнах го.По лицето му се бе изписало притеснение,докато чакаше да се свърже.Разбрах,че се свързал когато лицето му леко се поотпусна.Каза проблема и адреса.След това затвори.
-Тес ,сега ще легнеш!-каза той и ме помъкна към дивана.Нямах си на идея как успях да тръгна към дивана,но успях.Накрая се озовах в легнало положение.Дийн седна на ръба до мен и започна да ми гали косата.
-Линейката ще дойде.Не се притеснявай.-успокояваше ме той.
Не мина много време и линейката дойде.Докато я чаках болката ставаше все по-голяма и по-голяма.Крещях от болка и започнах да напъвам.
Когато дойдоха не ме качиха на носилката.Бяха мъж и жена и жената веднага дойде да види разкритието ми.
-8.Не можем да я качим в носилката.-каза ми тя.-Тук ще раждаш,така че напъвай смело.
-Ваня,сигурна ли си?
-Да.-не очаквах да родя в дома на Дийн,но имах ли избор.Не.Единственото което сега можех да направя е да напъвам.И започнах.Болката беше неописуема.Все едно двадесет кости в тялото ми се чупеха.Не знам колко време продължи това мъчение,но изведнъж се чу детски плач.
-Ето го.-каза жената,а аз започнах да ликувам."Ето те бебчо."това щеше да е последния ми телепатичен сигнал към него.И излезе.Беше момче,както ми казаха.Видях го.Беше целия в кръв,но и толкова малък и крехък увит в някъкво одеало.
-Ето го малкия ти куражлия момиче.-подаде ми го жената.
-Здравей,скъпи.-казах му .
-Сега обаче ще трябва да го изкъпем и да ви заведем в болницата.-каза жената.
-Добре -и забелязах новостите около мен.Кърпи,легенчета ,лекарства и т.н.Дийн дойде при мен.
-Беше изключително смела.-усмихна ми се топло.
-Благодаря ти.-и го хванах за ръката.
След известно време ме откараха в болницата.Бях повече от щастлива.
От гледната точка на Дийн:
Боже как се уплаших за Теса и бебето когато ми каза,че много я боли.Не искам да съм на нейното място.Не и стига всичко което е преживяла,а и за капак и това 3-часово раждане.
Бяхме вече в линейката и я гледах как си почиваше на носилката.Единственото което можех да изпитвам към нея беше възхищение.Възхищавах и се на това колко е силна и изтърпя такова нещо като раждане.