Позабременяла

Изгонването

От гледната точка на Теса:
Минаха няколко месеца от както живеех в пансиона.Моите приятели ми позволиха да остана колкото време ми е необходимо за да си намеря квартира.Препоръчаха ми и евтина детска градина за бебето.Отивах към седмия месец и коремът ми се наду много.Вече знаех и пола на бебето-момче.Ще го кръстя Филип. Това име ми е любимото ,а и дядо се казва така.
Вече се бях приготвила за идването му на бял свят.Купих му кушара,количка,малко играчки както и дрешки.Беше страхотно.Проблемът бе,че това щастие не трая дълго.
Един ден както си стоях и си почивах в стаята на вратата се почука.Станах и отидох да отворя.Беше Миранда.Миранда бе собственичката на пансиона и моя приятелка.Тя имаше тъмна коса и зелени очи.Беше облечена в бежов костюм състоящ се от сако и пола до коленете.Физиономията с която ме погледна не ми вдъхна доверие.
-Мира,здравей.-прегърнах я радостно.Тя не отвърна на прегръдка ми.Вместо това ме гледаше тъжно и съжалително.Цялата изтръпнах.-Какво има?-попитах неуверено отдръпвайки се от нея.
-Има епидемия в пансиона и ще го затворят.-не можеше да е истина.-Утре трябва да се освободят всички стаи.Не знам какво да ти кажа Тес.-погледна ме извинително.Трябваше ми време да го асимилирам."Ще затварят пансиона,а аз съм в най-напрегнатите месеци от бремеността.Това някъква шега ли е?"виках наум.
-Какво ще правя сега?-усещах напиращите ме сълзи.-Къде ще отида?-наложи ми се да седна,за да не падна от шока.Мира дойде до мен.
-Съжалявам.-каза ми опитвайки се да ме успокои.
-Недей.Ще си събера нещата и ще отида в хотел.Ще се оправя,Мира.Не се тревожи.-сложих ръката си на рамото и опитвайки ср да я успокоя.
-Знам,ти си силна.-каза и станах .
-Добре сега имам работа.Креватчето е разглобяемо,а количката се сгъва.-нарочно купих такива неща за дни като този.Все пак беше да се побират в колата.
-Добре.Съжалявам ,че така стана,но.....-направих и знак да спре.
-Направи много за мен ,Мира.Благодаря.Сега обаче ще си стегна багажа.-и тя си тръгна.Аз започнах да разглобявам леглото на детето,както и сгънах количката.Събрах си багажа и се оправих за лягане.Вече спях с друга пижама по мой размер засега и бързо легнах.Утре щях да се местя и трябваше да се наспя.
Дойде утре и аз станах.Оправих се набързо и викнах двама мои съседи да ми помогнат с големите неща.Те ги натовариха в багажника на колата,а аз бях изумена как успяха да се съберат.Сложих всички чанти на задната седалка,а кашоните с приборите и всичко за кухнята оставих за малко при Миранда.С течение на месеците кашончетата за кухня се увеличиха.Потеглих.Отивах към един хотел в близост до ресторанта в който работех,който ми беше по джоба.Стигнах там и се регистрирах.Платих за един месец ,понеже си и нямах представа колко ще остана.Отидох си в стаята.Разгледах я.Имаше едно легло,тераса,гардероб,диванче и телевизор.Беше бяла и много стерилна.До входната врата имаше и още една-тоалетната.Влязох.Беше синя с тоалетна чиния и мивка.Над мивката имаше сапунерки и огледало.Имаше и бяла завеса.Дръпнах я.Там имаше душ.Стаята не беше кой знае какво,но засега толкова.
Днес мислех да отида на лекции затова бързо оправих "новия си дом" и тръгнах към университета.
След около 50 минути бях там.Както винаги стерилна обстановка и много хора на групички говорейки си.В последно време моите колеги не желаеха да си говорят с мен,защото си мислеха,че съм била любовница на Крис.Гледаха ме с презрение,но това ми бе най-малкия проблем.
Както си вървях пред мен попадна една обява.Някъкво момче от моята група си търси съквартирант.Да трябваше да съобразя,че едва ли момчето иска да живее със самотна майка и нейното бебе,но трябваше да опитам.Момчето се казваше Дийн Брадшол.Беше публикувал и номера си.Извадих телефона и го набрах.
-Ало Дийн Брадшол?-казах след като вдигна.
-Да.-чу се един плътен мъжки глас.
-Обаждам се във връзка с квартирата ти.Искам да се видим.Казвам се Тереса Пик.-изстрелях с доста голяма доза нахалство.
-Добре.Аз съм във факултета.Къде да се видим?-попита той.
-Пред обявата ти на портала.
-Добре.Идвам.-и затвори.Аз зачаках .След известно време се появи момче с черна коса и сини очи .Имаше много татуировки и пиърсинг на лявата вежда.Беше облечен с черни дънки и черен потник.
-Здравей ,ти ли си Теса?-попита.
-Да .-казах доста неуверено затова какво ще последва.
-Аз съм Дийн Брадшол.- и си подаде ръката.Аз я поех
Здравейте на всички.Тъй като се чудя дали да продължавам историята искам да ви помоля за вашето мнение.Нова съм и е много важно за мен.
Благодаря ви предварително.