Новото утре

,,Жестоката игра на любовта"

*неутрален разказвач*
Кати гледаше с празен поглед бележката в ръката си. Очакваше сега, когато беше избягала накрая на света, на тяхното място, сълзите да потекат от сухите й очи, но те така и не идваха. Вместо тях сърцето й бавно, но сигурно помиташе всяко останало чувство, освен болката.
В главата й имаше само един образ. Образ, който тя упорито се опитваше да премахне.
- Кат! - проехтя глас зад нея.
Момичето затвори плътно очи. Точно сега не искаше да чува този глас. Не искаше да срещне погледа на Томас, който неминуемо щеше да е изпълнен с болка.
- Махай се! - задавено отвърна Катина.
Но беше забавила отговора си твърде дълго.
Томас хвана ръката й и я обърна с лице към него. После нежно избърса вече мокрите й страни.
- Няма - прошепна той и сля устните им.
О, от колко време Кати мечтаеше за този миг, колко време беше бленувала за него ... и сега, когато го имаше, той не беше на себе си. Момичето сложи ръце на гърдите му и го изблъска от нея.
- Какво правиш? - проплака тя.
Сърцето й трепна болезнено, когато го видя как тръсва глава и сякаш се пробужда от сън. Погледа му се проясни и той се усмихна горчиво, но скоро тази усмивка се стопи.
- Съжалявам ... Наистина съжалявам, Кати ... Просто толкова приличаш на нея - сподавено каза Томас и прокара длан по лицето си.
Кати сведе поглед и си пов треперливо въздух. Тя знаеше всичко това - че той никога не е бил нейн и нямаше да бъде. Но болеше да го чуе от неговата уста. Болеше и то много.
Това беше жестоката игра на любовта ...
Томас я притегли в нежна и успокояваща прегръдка.