Новото утре

,, С повече пеперони ..."

*Кати*

Марго вече беше в стаята по история, когато пристигнах малко по-рано от очакваното в училище. На лицето й изгря щастлива усмивка и се огледа в опит да види и Ник. Лицето й за кратко помръкна, когато видя, че го няма, но скоро отново се усмихна.

- Здравей, Кати - поздрави ме тя.

- Здрасти - усмихнах й се.

Докато вадех пакетчето с ядки, забелязах, че Марго гледа съсредоточено пръстите ми. Когато оставих всичко на чина, момичето грабна ръцете ми и заразглежда лака ми. Не беше нищо особено, но по погледа на Марго човек щеше да каже, че е най-великото нещо на света.

- Невероятни са! - възкликна тя.

- Благодаря - отвърнах и добавих, - Мога да ти направя и на теб, ако искаш.

- О, ще бъде прекрасно. Но не мисля, че имаш материал, с който да работиш - лицето й помръкна.

Разгледах ноктите й, а през това време Ник се стовари на мястото до мен.

- Господи, добре ли си? - възкликнах уплашено, когато го видях.

Русата му коса беше рошава и разбъркана, под очите си имаше огромни сенки, а дясната му ръка беше посинена доста добре.

- Кой си бил? - леко огледах щетите.

- Копелето, което изнасилваше сестра ми - небрежно отвърна той.

- Какво? - притеснено попита Марго.

- Чу ме - раздразнено отвърна той.

Марго се засегна. Настъпих лекичко крака му, докато търсех дали имам нещо за синините му. Намерих йодасепт на дъното на чантата си и реших, че за момента е най-доброто, което мога да предложа на Ник.

Докато слагах малко от лекарството върху насинените му кокалчета осъзнах, че имаше и кръв.

- Ти преби ли го? - ядосах се.

Ник сви рамене небрежно.

- Да - отговори нехайно.

- Ник! - извисих глас.

- Какво?! - изрепчи ми се той.

Никога не го бях виждала толкова настроен към някого. Вярно, че не го познавах от кой знае колко време, но и по погледа на Марго можех да разбера, че това не е типично за него. Сякаш целия свят му беше виновен.

- Ник - повиках го по-меко.

Той не отговори, а едно мускулче затрептя на бузата му. Леко разклатих ръката му, за да му привлека вниманието. Ник с неохотство се обърна и ме погледна.

- Добре ли си? - попитах го тихо.

В първия момент реших, че не ме чул. Но после той си пое въздух и поклати отрицателно глава. Взех може би най-глупавото решение на света, но ...

- Хайде, ставай! - подканих го, докато си събирах нещата.

- Какво правиш? - попита ме Марго любопитно.

Ник само ме наблюдаваше заинтригувано.

- Не ме ли чу - озъбих му се.

Лека усмивка подръпна крайченцата на устата му и той побърза да ме последва към вратата.

§§§

- Ето.

Подадох му чаша с портокалов сок и наредих всичко нужно, за да го превържа на масата пред мен. Бях пуснала телевизора в съседната стая за фон, защото не ми се слушаше музика и слушах как Скуби Ду и Шаги се смеят на нещо.

- Благодаря - отвърна Ник.

Сложи внимателно ръката си на масата пред мен. По напрегнатото му изражение можех да се закълна, че го боли повече, отколкото показва или ще покаже.

- Искаш ли да ми разкажеш? - попитах, надявайки се да не е твърде лично.

Ник не отговори веднага. Но после въздъхна.

- Беше Марк - каза, сякаш това обясняваше всичко.

Докато почиствах ръката му със спирт, се сетих, че съм виждала Марк и Ник по коридорите. Двамата бяха във футболния отбор.

- А сестра ти?

Той въздъхна и продължи с леко неохотство.

- Лидия си падаше по него, откакто беше на десет. Беше направо влюбена в него - той изкриви лицето си, сякаш думата го опари.

Намазах го леко с невен и внимателно натиснах кокалчетата му едно по едно. На средния пръст той изсъска от болка.

Намръщих се, но не го прекъснах.

- Лид успя да го накара поне малко да я хареса. Тръгнаха за кратко. Преди разбира се егото му да застане пред него и той да реши, че е по-удобно да я използва, сякаш няма чувства. Но сестра ми е ... бойна натура - в очите му просветна гордост, - и го скъса, когато разбра какво става. Но ... - същото мускулче потръпна на бузата му, - той не спря до там. Мислех, че се е отказал, но през цялото време е чукал сестра ми.

Онемях за кратко. Но все още не смятах за правилно да пребива хората наляво и надясно.

- Бяхме близки приятели - завърши той припряно. - Каква е присъдата? - смени темата.

- Мисля, че едното ти кокалче е счупено - просветлих го.

- Сериозно? - възкликна той нехаещо и огледа въпросния предмет.

Завъртях очи.

- Да те закарам ли до болницата? Или предпочиташ домашна терапия във вид на пица и компрес? Но рано или късно ще трябва да идеш в болница! - предупредих го.

- Да, да, добре. Поръчай пицата с повече пеперони - ухили ми се той закачливо.