Новото утре

,, Ало?"

*Томас*
Завъртях телефонът между пръстите си несигурно. Дали Кат си беше сменила телефонния номер? Прокарах длан по лицето си и въздъхнах. Исках да й се обадя. Имах нужда да я чуя, да си спомня, че все още някъде там има същество, което също тъжи за Вайълет.

Отключих телефонът и започнах бавно да набирам Катина, но когато пръста ми заплашително надвисна над зелената слушалка, смелостта ми се изпари. Какво щях да й кажа?

,,Хей, Кат, аз съм Томас, помниш ли ме? Гаджето на Вайълет? Най-добрата ти приятелка, която се самоуби? Не, е ... просто исках да те чуя"

Пуснах телефонът да падне върху завивките. Протегнах се, за да взема пакетчето с цигари и запалих една. Вдишах дълбоко и усетих как димът се извива в дробовете ми, омърсява ги ... Но, мамка му, това има толкова добър вкус.

Изтръсках пепелта в ченийката до леглото и отново взех телефона. Завъртях малката машинка между пръстите си и се зачудих дали ... Намерих номерът на Вайълет и натиснах зелената слушалка.

Даде свободно.

- Ало? - точно петнайсет секудни по-късно някой отговори.

Не знаех какво да кажа. Не бях очаквал това.

- Ало? - настоя гласът.

Звучеше уморено и определено не принадлежеше на Вайълет. Прочистих гърло и отговорих:

- Извинете, сбъркал съм номера - и затворих.

Телефонът падна от пръстите ми на пода. Не го вдигнах. Проснах се назад в леглото и посегнах към пакета с цигари. Бутнах кутията и се претърколих, за да видя къде беше паднала. Скоро я намерих, беше под раклата, и се наложи да се повъргалям по пода, за да я извадя.

Вътре нямаше нито една проклета цигара!

Изругах и запратих кутийката в ъгъла на стаята. А сега какво? 

Разтрих задната част на врата си, преди да си вдъхна нужния кураж. Това беше Кат, моята Кат ... Тя не беше някоя студенокръвна кучка, щеше да вдигне дори и само да ми каже, че не иска повече да й се обаждам. Кат, о Боже, Кат ...

Започнах да търся упорито телефонът и скоро го открих. Преди да съм имал време за размисли набрах Катина. Даде свободно. И продължи да дава свободно. И ... накрая се включи гласова поща.

- Здравейте, тук е Катина. В момента съм заета, ще ви върна обаждането веднага щом мога. Оставете съобщение - дори не си беше сменила гласовата поща.

По дяволите.

Може би бях сбъркал. Проснах се по корем в леглото и се зазяпах в раклата. Това беше някакъв кошмар, от който не можех да излезна.