Новото утре

,,Тя ..."

*Томас*

Затършувах из джобовете си в опит да намеря ключовете за у нас, но когато не ги открих, осъзнах, че щеше да се наложи да си постоя тук. Седнах на стълбите пред нас и извадих новия пакет с цигари, измъкнах една и я запалих. Издишах сладкия дим и се огледах.

Нямах си и на представа колко може да е часа. Не бях стоял кой знае колко време в кабинета на Кристал Стийл, но това далеч не означаваше, че не съм се забавил с прибирането. 

В интерес на истината, живеехме в богат квартал. Майка ми беше съдя в местния съд и печелеше доста, но пък и работеше двойно повече. Разкърших рамене. Спомних си, че през две преки от тук, докато минавах покрай един магазин за бързо хранене, бях мернал часовник, показващ четири без петнайсет.

Приех, че е четири и се облегнах назад. Не знаех кога майка ми щеше да се прибере - можеше да е ей сега, а можеше и да е в десет вечерта. Това беше риска да си съдя. 

Въздъхнах. Явно щях да си постоя тук.

§§§

Тъкмо допушвах поредната цигара, когато непозната кола спря пред нас.  Учудено вдигнах поглед от купчинката пепел в краката ми, когато висока и стройна жена излезе през предната врата и я затвори ядосано.

Коя беше тази?

Жената изглеждаше бясна, кестенявата й коса се вееше зад нея. По лицето й бяха избили червени петна от яд и стискаше сивата си маркова чанта толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели. Стиснала устни, тя се приближи.

- Томас? - овладяно попита тя.

Лежерно я огледах от глава до пети.

- Какво мога да направя за теб? - флиртаджийски попитах.

Момичето беше хубаво, но не чак толкова, колкото Вайълет или Катина. Но пък от друга страна беше вече ядосана, можех малко да я подърпам за опашката.

Усмихнах се самодоволно.

- Е? Нямам цял ден ... - започнах аз.

- О, да, виждам - тя кимна към празната кутия от цигари до мен. - Няма нищо по-важно от това да продължаваш да се тровиш, сякаш смъртта на Вайълет не беше достатъчна мъка за теб!

Какво?! В рамките на един ден две жени ми споменаваха Вайълет. Какво се случваше тук?

- Е, явно си много запозната с моя живот. Би ли ми припомнила коя си? 

Тя се усмихна и прокара нервно ръка през косата си.