Новото утре

,,Сбогом"

*Томас*

*Два месеца по-рано*

Издишах гъстия дим и той се заигра с останалия наслоен пушек.

Напоследък пушех толкова често, че ми беше омръзнало да отварям прозореца постоянно. Затова миризмата на скъпи цигари обвиваше абсолютно целия коридор.

Майка ми имаше късмет, че стаята й беше на долния етаж.

Завъртях се в леглото и погледнах Вайълет. Тя изглеждаше както винаги - невероятно красива. На устните й играеше усмивка, но очите й бяха толкова тъжни. Исках да я целувам, докато не изтрия тази тъга от там.

- Спомняш ли си как се запознахме? - с тънък глас попита тя.

Кимнах спокойно. Естествено, че си спомнях как се запознахме. 

- Ти имаше проблеми с Франки Макмилър. И аз реших да се намеся. По-скоро да избавя Кати.

Вайълет ме слушаше внимателно.

- Той ти беше взел кутията с обадя и малката Кати беше решила, че трябва да го набие. А той беше поне три пъти колкото нея самата - леко се усмихнах.

- Да. Отърва се само с наказание за два месеца и счупен нос.

- Но бях горд от постигнатото. Франки го изключиха - припомних й.

Усмивката й се разшири.

- Помниш ли, когато Кати си направи пиърсинг на езика?

- Разбира се! Това беше най-забавното нещо на света. Уплаши се в последния момент и се разплака. После ни замоли да я махнем от това ,,ужасно, ужасно място, пълно с остри предмети".

Тя кимна.

- А когато реши, че иска татус?

Усмивката й отново се разшири.

- Това също беше забавно - съгласи се тя и задърпа шева на възглавницата ми. - Искаше да си татуира името на идола си на ...

- Задника си - засмях се аз.

- Но я изгониха. Плака по целия път до тях. Наложи се да й дадем успокоително.

Вдигнах рамене кофузно. Донякъде аз бях виновен, че я изгониха, но не аз бях този, който искаше да си татуира Фреди Меркюри на задника.

- Помниш ли, когато те целунах за пръв път? - попитах аз.

Тя вдигна рязко поглед към мен. Моя се спря на устните й. Бяхме толкова близо един до друг.