Новото утре

,, Скъпи, Томас ..."

Скъпи Томас,

Леле, това звучи ... странно. Всички писма са толкова странни. Започват със скъпи или скъпа, когато отсрещния човек може да ти е толкова безразличен ... Не знам, грешно ми е да наричам случаен човек "скъпи".

Съжалявам, че те подложих на това. Знам, че не е правилно и че е грешно. Може би вече знаеш за болестта ми, може би не. Е, ето го, написано черно на бяло - болна съм от рак. Защото пуша.

Забавно, а?

Мислех си, че мога да пренебрегна всички тези рискове и да се отдам на удоволствието. Но не е така, Том. И изследванията ми го доказват. Всъщност не само цигарите са виновни. И лошия ми ген. Но те са отключили това, което се е криело в мен като едно чудовище, чакащо да ме погълне цялата.

Но аз няма да му го позволя.

Най-вероятно това ще бъде последния път, когато ще мога да споделя с теб мислите си открито. Е, не точно открито, защото очевидно ти пиша писмо, но схващаш идеята. Боже, говоря толкова много.

Знам, че отваряш писмото ми след смъртта ми. Самоубийството. Не мога да ти опиша какво е чувството да знаеш, че умираш и да знаеш, че няма кой да ти помогне по никакъв начин. Но да знаеш, че си можел да го предотвратиш ... Е, това вече е друго нещо. Доста по-шибано е.

Но не мога да виня никой друг, освен себе си. Сама съм си виновна. Още с първата цигара, която изпуших. 

Знам, че ще ме виниш, че не съм останала и не съм се борила. Но винаги е било така. Скривах се в една моя си вселена, където болката не съществуваше, и не се борех. Оставях това на вас с Кати. И сега съжалявам.

Съжалявам и че те отнех от нея. 

Надявам се след смъртта ми, вие да останете заедно. Като приятели, гаджета, като какво и да е. Защото това ще ми бъде поне малко облекчение.

Не се погребвай, заради мен. Не прибягвай до цигарите, Том, умолявам те. Послушай Кати, която ти чете лекции за това колко зле влияят те на здравето ти и просто изхвърли тютюна от своя живот. Не пробвай и наркотици, нито алкохол. Продължи живота си пълноценно.

Искам да ти кажа още толкова много неща, но не мога. Не че нямам време ... Е, и това. Но просто ... не искам да те натоварвам. Животът ми не беше лек и няма да стане по-лек. Но знай, че винаги си бил част от него, която няма да заменя за нищо на света. Дори и за цялостен по-лек живот. 

Обичам те.

Помни това, Том.

Вайълет