,, Остани при мен ..."

82 9 3
                                    

*Кати*
Зарових пръсти в меката му коса и задълбочих целувката. Устните му имаха вкус на пуканки и масло. Не исках да го пускам. Кожата му беше толкова топла под студените ми пръсти.
Накрая Алек се отдръпна задъхан. Спрях стона си на неудоволствие в последния момент. Изчервих се и за кратко се зарадвах, че няма ток.
- По-добре ли си? - нежно попита Алек.
- Мхм - кимнах.
Той леко се усмихна. Прегърна ме и ме придърпа в скута си. Облегнах глава на гърдите му, обвила с ръце врата му, докато неговите почиваха на кръста ми.
- Съжалявам за филма - каза Алек.
Облизах притеснено устни. Чувах равномерния ритъм на сърцето му.
- Искаш ли да пусна лампата? - попита отново Алек.
- Ако може - дрезгаво казах.

Алек се отдръпна от мен и стана. Изскимтях от недоволство. Все още ме беше страх, а и той не знаеше къде е ключа за лампата. Освен това всяко скапано движение в стаята ме караше да подскачам.

- Чакай! - извиках.

- Какво има? - попита Алек и гласът му прокънтя в тихата стая.

- Къде си? - заопипвах пространството около мен, нетърпелива да хвана ръката му и да съм сигурна, че няма да има нищо друго освен него и мен.

Вместо това бутнах нещо, което се сгромоляса на пода. От удара ръката ми изтръпна. Изохках и чух стъпките на Алек, малко преди да чуя гласа му.

Новото утреDonde viven las historias. Descúbrelo ahora