Новото утре

За последен път ...

Не, не е продължение. Не, не е обяснение за края на историята. 

Просто аз.

Искам да ви кажа няколко неща. 

Първо, съжалявам, че малко претрупах края. Добре де, много. Но не това се опитвам да кажа.

Второ, не, не е по истински случай (надявам се) и няма да бъде.

Трето, исках да ви благодаря. Да, края е, но вие (евентуално) останахте с мен до него. Та ... благодаря :)

Знам, че финалът е депресиращ. Дори на мен ми стана тъжно, докато го пишех.

Ще се радвам, ако ми кажете какво мислите за ,,Новото утре". Дори и само няколко думи, ще се радвам да ги прочета и да знам, че съм оставила някаква емоция във вас (дори и мъничка искра на тъга или радост). Кажете ми кои са любимите ви глави (моите са ,,Жестоката игра на любовта" и ,,Най-доброто лекарство", следвани от ,,Очите на скалите" и ,,Свириш ли"). Кои глави според вас се получиха най-тъжни? Кои са с най-много надежда? 

Ако имате някакви въпроси, свързани със сюжета, героите, всичко - ще се радвам да ви отговоря и да ги избистря.

Няма да има продължение. За такова просто не ми останаха герои (нескопосан опит за шега) ... 

Исках също да ви питам и кои са любимите ви герои? Лично аз съм невероятно доволна от Алек и Томас, макар че последният беше малко тежък образ.

Съжалявам, ако съм допускала правописни грешки, или ако докато съм била в образа на Том, съм писала в женски род. Ако съм разменяла букви, също.

Надявам се да ви е харесало и обещавам, че следващата книга (разказ, фенфикшън, стихотворение, какво се случи по-напред) няма да е толкова депресиращо и ще се опитам да не убивам главните герои (отново опит за шега, ха ... ха ... ха?).

Обичам ви, 

Ela T.

P.S. Това е една моя много, много, много любима песен <3 <3 Някой да споделя?