Новото утре

,, Алек и Зед"

*Кати*

Отхапах още веднъж от пицата. Задъвках, докато размишлявах над информацията.

Алек има брат. Брат близнак. Зед. 

Отхапах отново.

- Много си мълчалива - отбеляза Алек.

- Хъ? - попитах с пълна уста.

Той се засмя леко. Ухилих се, с ръка пред устата и преглътнах. Отпих от колата и го погледнах.

- Имах две съученички, които бяха близначки. Двуяйчни. Тоест можехме да ги различаваме - казах. 

- Но ние със Зед сме еднояйчни близнаци и ъъъ ... трудничко е да ни разпознаваш. Дори собствената ни майка успяваме да преметнем от време на време - той ми се усмихна успокоително.

Захапах долната си устна замислено и започнах да я гриза, преди да се усетя и да спра.

- Това е ... интересно, предполагам - скръстих ръце и леко се приведох напред.

Алек се засмя. После и той се наведе към мен.

- Така ли мислиш? - прошепна някак прекалено близо до мен.

Кимнах, защото думите бяха залепнали за езика ми. Стоях и гледах очите му, тези очи, изплетени от синя магия, сребро и бели кристали, обримчени от гъсти черни мигли. Не осъзнавах, че съм затаила дъх, преди той леко да излезе със свистене, когато Алек се отдръпна назад с горчива усмивка.

- Няма нищо интересно в този изрод - противоречи ми Алек.

Преглътнах и тръснах глава, за да подредя мислите си.

- Ами ... тогава как се предполага да ви различавам? - попитах, отдръпвайки се на свой ред.

- Лесно е - той е противно копеле с прекалено много тестостерон.

Засмях се саркастично.

- О, да, следващия път, когато не съм сигурна с кой точно говоря, просто ще попитам: Хей, искаш ли да правим секс, и в зависимост от отговора ще разбера с кой говоря - завъртях очи.

Осъзнах смисъла на думите си малко, след като видях Алек да се изчервява. По-тъжното беше, че аз се изчервих дори повече. Прочистих гърлото си, засрамено и потърках с ръка врата си.

- Можеш и това да опиташ - дрезгаво каза Алек, - но аз ти препоръчвам да гледаш очите - неговите са зелени.

Захапах долната си устна, все още червена като домат. 

- И ... вие разбирате ли се? - попитах.

- Какво? - сякаш върнах Алек на земята.

- Разбирате ли се? - повторих търпеливо.

- Горе долу ... Понякога да, понякога не. 

Кимнах. Бях единствено дете и не разбирах какво е да имаш по-малък или по-голям брат или сестра. Но исках. 

Прокашлях се.

- И какво е да имаш брат близнак? 

- Тъпо - отговори веднага Алек, доста засегнат от избора ми на тема. - Противно. Шибано. Преебано. Да продължавам ли?

- Успокой се - отвърнах леко засмяно. - Какво имаш предвид?

- Постоянно те бъркат с някой. Той се възползва от еднаквите ви лица. Съсипва всичко. Отнасяш го, заради простотиите му. 

Не казах нищо. Оставих го да се успокои. Явно Зед си беше копелето, което ми описваше Алек. Вдигнах леко рамене и отхапах от зарязаното и вече изстинало парче пица.

- Ами ти? Имаш ли братя или сестри? - попита Алек.

Вдигнах вежди и направих замислена физиономия.

- Имам по-малка братовчедка - казах.

Алек се засмя на изражението ми.

- Добре, мисля, че говорихме достатъчно за Зед. Какво ще кажеш да гледаме филм?