,, О, господин Блейк"

83 10 0
                                    

*Томас*

Потропвах нервно с крак по облицования в шахматно наредени бели и черни плочки, докато чаках реда си. Беше минал близо час от момента, в който бях пристъпил прага. Естествено, майка ми настоя да ме закара, но тъй като бързаше за работа, трябваше да ме остави час по-рано.

Разкърших рамене и отново огледах обстановката. Нямаше абсолютно нищо успокояващо в ,,приятната и свежа" музика или пък в картините, изобразяващи цветя. Кой нормален човек би искал да стои в студената чакалня, докато съзерцава цветя?!

Въздъхнах и се запитах дали няма да е по-добре просто да стана и да си тръгна. Но после си спомних солената сума, която майка ми беше платила, за да може госпожица Кристал Стийл да ме вмъкне в натоварения си график и размислих.

Затропах с пръсти по бедрото си и се опитах да се успокоя. Но не се получаваше. Стрелката на часовника, който беше прилежно окачен над вратата, се местеха прекалено бавно дори за мен. А аз по принцип бях спокоен и уравновесен човек. Или поне така казваше Вал.

Най-накрая дъбовата врата в края на коридора се отвори и от там излезе високо и слабо момиче. В розовата плетеницата, която представляваше  косата й, беше затъкнато цвете, а по устните й играеше дяволита усмивка. Запитах се каква би била причината такова ярко и усмихнато момиче, излъчващо живот,  да бъде тук.

После видях с какво беше облечена - просто скъсани къси панталонки и бяла блузка. На пръв поглед приличаше на хипи. Но ако се загледа човек, можеше да види как небрежно ръкавите на блузата откриват рамената й, но прикриват китките й. 

Момичето се режеше.

- Господин Блейк? - секретарката, която бях започнал да ненавиждам през този един час, най-сетне се обади.

Изправих се и се приближих към бюрото. 

- Да?

- Госпожица Стийл ви очаква в кабинета си - тя ми се усмихна с нещо, наподобяващо усмивка.

Почуках на вратата преди да вляза. Стаята излъчваше нещо като уют. Топлите стени, библиотеката с книги и дъбовото бюро. Всичко сякаш те караше да се чувстваш желан, спокоен и предразположен.

Но аз нямаше да се дам толкова лесно.

- О, господин Блейк - госпожица Стийл най-сетне ме забеляза.

Новото утреDonde viven las historias. Descúbrelo ahora