Новото утре

,,Донесох пица ..."

*Кати*

Поех си дълбоко въздух и звъннах на звънеца. Беше време да върна услугата на Алек. Започнах да нервнича, леко потропвайки с крак по вернадата, а никой не отваряше. Натиснах звънеца още веднъж. После още веднъж. Реших, че няма никой.

Тръгнах да си тръгвам, когато вратата най-сетне се отвори. Пред мен застана Алек в целия си ръст, рошав и само по долнище на анцунг. Тялото му, няма спор, беше доста добре изваяно, а самият той на пръв поглед нямаше линия на тена.

Хм, добре.

- Здрасти - приветливо му казах.

- Хей - отговори Алек.

Имаше нещо странно в него. Изглеждаше студен, отдалечен и някак много ... самодоволен? Свих леко устни. Какво му ставаше?

- Донесох пица ... - неуверено казах.

- И? - сопнато попита.

Засегнах се.

- Ами ... нищо, предполагам. Просто исках да ти благодаря за онази вечер - отвърнах още по-неуверено.

- Аха, ок - каза той и леко се прозя.

Първо видях тънката й ръка с френски маникюр, която се обви около кръста му, после и дългата й кестенява коса, а накрая й лицето й. Тя го целуна леко по врата.

- Какво става, бейб? - измърка леко.

- Нищо - отвърна той.

Добре, това заболя дори повече.

Захапах долната си устна и му подадох пицата.

- Ето - той я взе с празен поглед.

Без да се занимавам повече побързах да влезна в колата. Не разбирах защо ми е тъпо. Нямаше защо. Запалих двигателя и излезнах от двора им. Завих по улицата.

Докато карах осъзнах, че сълзи се стичат по бузата ми. Защо? Тръснах глава, изтрих сълзите, но нови потекоха на тяхно място. Защо, Катина, защо?

Не можех да си обясня защо толкова бързо се бях привързала към Алек. Може би защото толкова много приличаше на Томас. Може би защото беше мил и привидно му пукаше за мен. Но може би аз се бях объркала. И може би се привързвах прекалено бързо.

§§§

Набучих едно доматче и го оставих да си стои на вилицата. Навън беше още светло, но не таях надежди, че нашите ще се приберат. Отново караха двойна смяна.

Размърдах рамене, за да прогоня напрежението, и оставих наполовина пълната чиния на плота, където я бях сложила преди час. Отидох в дневната и включих телевизора, за да имам нещо за фон. Свих се на топче и облегнах буза на колената си.

Този път нямаше сълзи. Май вече свиквах нищо да не се задържа дълго около мен.

Усмихнах се горчиво и извърнах глава. Мислите се блъскаха като рояк пчели в главата ми. Започнах да си ги представям как жужат.

Бзз, бзз, бзз ... дзън, дзън, дзън ...

Подскочих като ужилена. Някой звънеше на вратата. Ако не беше дразнещия звук, най-вероятно нямаше да отворя. Но бях объркана, самотна и имах нужда от компания.

Тихо се запомръквах по коридора и надникнах през шпионката. Някой умно я беше закрил. Преглътнах трудно. Кой закрива шпионката, освен ако не иска да убие някой или да го изнасили? Хванах най-близкия чадър и го скрих зад гърба ми.

Следващото извъняване ме накара да подскоча.

- На три - прошепнах. - Едно, две ... три.

Насочих чадъра към нападателя и видях Алек. Облещих се насреща му.

- Да? - студено попитах.

- Донесох пица ... - неуверено каза и леко се усмихна.

Не отвърнах на усмивката. Изгледах го отдолу до горе.

- И? - все така студено отвърнах.

Той се намръщи, после лицето му стана умолително.

- Кат ... мога да обясня.

Облегнах се лежерно на вратата и започнах да си играя с чадъра без да го поглеждам.

- Давай тогава - безразлично казах.

Чух го как си поема дълбока глътка въздух, после прокарва нервно ръка през косата си. Понечи да каже нещо, после си затвори устата и така няколко пъти.

- Виж, Алек, нямам цял ден ... - започнах да казвам, но той ме прекъсна:

- Този изрод, с който си се сблъскала днес, е брат ми ... Имам близнак - изстреля той.