18 част

388 17 3
                                    

На сутринта.

Отворих очи. Обърнах се да видя дали Дилан е още в леглото. И да той още беше тук и спеше. Беше много сладък. Станах и отидох в банята и извърших сутрешните си процедури. Заех се с грима. Сложих малко бежови сенки на клепачите си , спирала и молив и червено червило. Върнах се в стаята и застанах пред гардероба отворих го. От него извадих един черен панталон бяла риза и зелена жилетка. Облякох ги след това обух едни бежови боти. Сега трябваше да събудя спящия кръсавец. Отидох при него и го целунах по- бузата. Той се размърда.

Аз- Дилан ставай вече- казах аз
Дилан- Още малко мамо- измрънка той
Аз- Не съм майка ти- отвърнах- Аз тръгвам сама- казах аз
Дилан- Не чакай ме идвам и аз- каза той

Дилан стана и се облече. И когато беше готов тръгнахме. Не говорех с него бях му сърдита.

Дилан- Не се сърди де мишленце- каза той и ме прегърна през раменете
Аз- Мишленце сериозно- попитах раздразнено
Дилан- Само това измислих - усмихна се невинно
Аз- Ех не мога да ти се сърдя вечно- казах аз- Просто не мога - казах и се засмях
Дилан- Знам защото ме обичаш- каза той
Аз- Да обичам те - отвърнах и го целунах.
Дилан- И аз те обичам мишленце- каза той
Аз-Спри с това дразнещо е - отвърнах раздразнено
Дилан- Добре спирам- каза той

Двамата се качихме в колата му и отидохме у тях да се преоблече. Щом стигнахме го изчаках в колата а той отиде да се преоблече.След 15 минути се върна и тръгнахме към даскало. Бяхме изпуснали първият час. Но не ми пукаше. Стигнахме пред даскалото и Дилан паркира колата. Излязохме от нея и той я заключи.Влязохме в двора и след това в сградата. И се разделихме защото имахме различни часове.

Дилан- Ще те чакам пред шкафчетата- каза и ме целуна
Аз- Добре до после меченце - казах и се засмях
Дилан- Спри найстина е дразнещо- каза той

Аз само се засмях и тръгнах към стаята по история. Влязох без да чукам и всички погледи бяха прковани към мен включително този на Шейли. Чакай Шейли тази какво прави тук. Със сигурност не е дошла само да учи. Погледнах нея и след това погледнах госпожата.

Госпожата- Госпожоце О'Конър седнете моля - каза ми ядосано

Чак сега осъзнах че седя на вратата , но не ми пукаше. Тръгнах към задните маси и седнах зад Шейли.

Аз- Какво правиш тук - попитах я- Не си дошла само да учиш- казах й
Шейли- Много си права миличка- каза ми тя- Скоро време Дилан ще бъде отново мой- каза тя и се обърна към мен.
Аз- Не ме наричай миличка- казах ядосано- И не си и мисли да доближаваш Дилан- казах ядосано
Шейли- А ти не си мисли , че ще те слушам- каза тя и се усмихна подло
Аз- Посмей да го доближиш и ще ти се случи случка- казах ядно- Не знаеш с кого си имаш работа- казах аз
Шейли- Не ме е страх от теб- каза през смях
Аз- А трябва - отвърнах й

Bad GirlHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin