Кой Би Помислил?

Я ПАК?!

Г.Т.Н. Емa
Ааа. Понеделник. 15-ти Септември. Първият учебен ден. Какъв по 'хубав' начин да си започнеш седмицата. Събудих се преди будилника ми още познат като телефона, ми да звънне. Сега се чудите как и защо съм се събудила по рано? Та кой не би си поспал до последната стотна от секундата. Та към темата отново. Събудих се по рано защото с Изи (моята БФФ) ще правим шега на 'любимият' ни директор г-н Джансън или както ние го наричаме плахът. Ужасен е винаги е на страната на популярните и наистина прилича на плъх. Пък и всяка година започваме с някой безобидна шега , но тази година искаме да е нещо грандиозно. По принцип директора винаги знаеше, че сме ние понеже и в предишното училище правехме шеги. Ние сме нещо като близнаците Уизли от Хари Потър в женска версия. И да това ни е 2-ро училище което сменяме. Сега сме 10-ти клас. Вече се оправих не се облякох специално. Бях с черни дънки и потник на All Time Low една от любимите ми групи. Сложих си малко спирала ,взех си телефона и точно тогава Изи ми звънна ,че е пред нас. Не казах чао на родителите ми , защото майка ми беше пияна и спеше още ,а баша ми в хола почти готов за работа. Хеййй. Извиках и Изи ме забеляза. Дойде към мен гушна ме и ме поздрави. Попитах я дали е взела всичко нужно и тя кимна показвайки ми чантата си за училище пълна вместо с учебници с необходимите ни неща. Беше 5 сутринта имахме час и половина да се подготвим. По принцип започваме в 7 ,но имаме сутрешни съобщения. Не виждам какво толкова ще съобщава след като това е първият учебен ден. Все още нищо не се е случило. Дори кучките на училището ще изчакат до вторият ден за да направят нещо. Но това ни улеснява донякъде така че. Сигурно се чудите как ще влезем в училище. Ами аз помагам в библиотеката и ми трябва ключ и за училище за да мога да влизам и да я отварям. Някой ми се смееха, но знаете ли колко предимства има. Например имаме кода с който можем да хакнем камерите. Изи вече е по тази част. Тя е добра с технологиите. Вече сме пред училището. Извадих ключа,отключих и влязохме. Отидохме в библиотеката и хакнахме камерите. Изи ги нагласи да започнат да снимат когато започне шегата. Влязохме в кабинета на директора и започнахме. Джансън винаги пие вода от чешмата в кабинета си преди да направи съобщенията затова сложихме тиксо под фасетата на чешмата за да може когато се опита да пие да го изпръска целия после ще се обърне да си вземе кърпа, вече изнервен и тогава ще скъса малкото въженце, което ще освободи кофата с жълто-розова боя двата му най - омразни цвята и накрая вече съвсем пощурял ще седне на стола си , който е целият покрит в кабърчета. 6:59 . Една минута докато шедьоварът ни да се осъществи. Йесс. 7:00. И започваме. На телевизора във фойяето се показа как Джансън влиза в кабинета си и отива да пие вода и чешмата целият го изпръска. Но запази самообладание. О ще се пречупи спокойно. И като по вода той се обърна да си вземе кърпа и боята го поля целият включително и чисто белият му копринен костюм.Уха вече беше толкова побеснял, че се уплаших да не експлодира. Седна на стола и секунда по късно пищеше като момиченце. Цялото училище се спукваше от смях. Включително и ние с Изи. После чухме по говорителите в училището. Изабел Фрийман и Ема Джонсън в кабинета на директора. С Изи отидохме и само като го видяхме се спукахме от смях. На живо е още по смешен. След още 5 минути малко се успокоихме. И седнахме да говорим с директора. Знам,че бяхте вие. Каза ядосано директорът ни. Да нали никой друг не може да направи такъв шедьовър. Отговорих му с една самодоволна усмивка. Това го ядоса още повече. КРАЙ. ИЗКЛЮЧВАМ ВИ. Ние просто седяхме там спокойно искаме да се махнем от това училище и без това. Най накрая като видя ,че не реагираме просто изхвърча от стаята. Върна се след около 15 минути с чист костюм, но розово-жълто лице. Спокойно ще се измие, евентуално. Подпишете тук и сте свободни. Господине ние ние
...безкрайно ви благодарим. След като Изи каза това физиономията му беше безценна. Сякаш очакваше извинение. Да благодаря ви за по ранната ваканция. И с това напуснехме кабинета на директора щастливи и доволни. Изи имаше замислен вид. За каккво толкова мислиш? Ем изключиха ни. Именно Из това означава да НЕ мислим. Точно тогава телефона ми звънна и този на Изи също. Казаха ни да отидем у нас. Ходихме около 10 минути и стигнахме до нас. Влязохме и там стояха родителите и на двете ни. Бяха доста ядосани. И вече сигурно се досещате как ни посрещнаха. Да с викане. Повикаха ни малко (много). Но трябваше да видите физиономията на лицето му. Казахюе едновременно с Изи и си дадохме 5. Момичета това не е шега. Каза майка ми, а после се намеси тази на Изи. Мислим, че компанията в която сте ви влияе зле. Ама чакай ние нямаме никаква компания само ние двете сме си. Помислих си. Затова-просължи майка ми- ви намерихме подходящо училище. Вече сте приети и от утре отивате в академия Йист Хай в която има само момчета никакви момичета. С Изи бахюе като застреляни. Баси якото. Леле родителите ни наистина трябва да са много зле за да си мислят, че предпочитаме да се мотаем с момичета пред момчета. Но трябваше да се направим, че ни наказват за да не заподозрат нищо. Я пак?.

°•°Следва продължение°•°