Кой Би Помислил?

Fuck You!

•°•Два дни по-късно•°•
Г.Т.Н Ема
Посетихме много неща с много трудни имена за произнасяне. Всичко беше добре. Освен, че едва си говорехме с момчетата. И то не само с Адам и Шон, а с всички. Въртяха се само около Клоуи и Виктория. Сега бяхме на път към някакъв забутан град. Спряхме и ни дадоха свободно време. Всички тръгнахме нанякъде, но след 5 минути се засякохме. Открихте ли нещо, което работи? Не. Вие? Не. Елате да тръгнем заедно. Може да имаме късмет. Добре. Тръгнахме и АЛЕЛУЯ! Открихме работещо заведение. Седнахме на една голяма маса. С Изи бяхме накрая, една до друга. Крис седна от моята страна, а Наш от страната на Изи. Как сте? Попита ни Крис. Странно не очаквах да ни заговори. Добре. Вие? Гледам доста сте се сближили с Клоуи и Виктория. Да. Нали нямате проблем с това? Не. Защо да имаме? Ами не знам. Продължихме разговора докато не дойде храната ни. Наядохме се и видяхме, че имаме още час. Решихме просто да се разходим. Платихме и станахме. Ама хора ние нямаме никаква вода. Трябва с Изи да си купим. По-нагоре има магазин. Ще ме изчакате ли ? Да. Аз тичах до магазина и стигнах за 3 минути. Взех 6 бутилки литър и половина и тръгнах надолу. Вървях колкото можех по-бързо, но с по 4,5 литра вода във всяка ръка не беше много лесно. Вече виждах заведението. Също така виждах как и другите тръгват. Сигурно са ме видяли. Забързах, но просто не можех да ги настигна. Викнах ги, но само Изи спря. Тръгнах по-бързо и се пребих. Супер. О боже. Ема добре ли си? Изи дойде и разкара водата на страни. Аз се облегнах на стената зад мен и се огледах. Бях си наранила двете колене доста гадно и двата лакътя и си бях изкълчила китките. Дай да ги настигнем. Остави ги. Да ди гледат работата! Аз свърших с тях. Щом искат да са с онези двете нека бъдат. Но да не очакват нищо повече. Колко още време имаме? Попитах Изи. 15 минути. Айде да тръгваме. Можеш ли да ходиш? Не знам. Станах и много ме заболя, но можех да ходя. Вече като хванах торбите....
Веднага щом ги взех ги пуснах на земята от болка. Дай аз ще ги взема. Каза Изи. Недей много са тежки. Ти си с изкълчени китки! Добре ти вземи едната торба, а аз другата. Хубаво! Тръгнахме, но чухме някой да ни вика. Обърнахме се и видяхме момчетата от другото училище. Хей къде бяхте? Притеснихме се за вас. Казаха Методи и Симеон. До магазина. Бяхме там. Значи сте ни изпуснали. Какво се е случило? Ами всички тръгнаха без мен аз се забързах и с 9 литра вода се пребих. Освен лактите и коленете другаде удари ли се? Китките. Изкълчих си ги. Дайте ни торбите и да тръгваме, че имаме 5 минути. Дадохме им торбите и тръгнахме. Аз ходех отзад. Не мога да повярвам, че направиха това. Не са виновни, че се пребих, но много добре знам, че ме чуха. После Методи видя, че съм сама и дойде при мене. Хей добре ли си? Не. Спокойно ще се осъзнаят. Да. Когато е късно. По-добре късно отколкото никога. Предполагам....
Г.Т.Н Адам
Тези дни всичко вървеше добре. Не си говорихме много с момичетата обаче. Клоуи и Виктория сякаш нарочно ни държат далеч от тях. Сега, когато седнахме в заведението с Шон се запътихме към Изи и Ема, но Клоуи и Виктория ни дръпнаха и седнахме до тях. Не че не ми харесва да бъда с тях, но на всички ни липсват нашите момичета. Наядохме се и Ема помоли да я изчакаме за да си купи вода и я чакахме, когато Клоуи и Виктория ни казаха да тръгваме. Ами Ема? Попитах аз. Тя да не е малка? Много добре знае къде е автобуса. Е добре де. Какво ти пречи да я изчакаме? Те тръгнаха и когато видяха, че не сме след тях спряха. Идвате или не? Попита Виктория, но по-скоро излезе като заплаха отколкото въпрос. Добре, но ще вървим бавно за да може Ема да ни настигне! Хубаво! Каза Виктория отметвайки си косата назад. Тръгнахме и след 2 минути чух Ема да ни вика, но не се обърнах, защото говорех с Виктория. Продължихме и стигнахме до автобуса. Обърнах се, но не видях нито Ема нито Изи. Започнах да се притеснявам. Те бяха точно зад нас. Ами ако нещо се е случило... И тогава ги видях. Бяха с момчетата от другото училище. Изи беше най-отпред, а Ема най-отзад и говореше с Методи. Но когато приближи видях, че колената и лактите и са разкървавени. Ема какво е станало? Добре ли си? Благодаря, че ме изчакахте! Ама какво е станало? Тамън идвах с 6 бутилки вода и ви видях, че тръгвате и забързах, но не можех да вървя толкова бързо още дълго затова ви извиках да забавите малко, но вие си питахте ушите и аз се пребих. Ема съжалявам. Аз те чух, но... Но спести си го. Тя ме бутна и отиде при другите. Ахх какъв съм идиот!