Кой Би Помислил?

Животът Е "Прекрасен"

Г.Т.Н Изи
След играта момчетата си тръгнаха ,а аз отидох до тоалетна в училището. Излязох и започнах да си търся телефона в чантата, когато някой ме блъсна. Беше Сам с неговите приятели. Я виж ти, кой е тук. Една малка дебела кучка. Мери си думите! Тогава той ме зашлеви. Няма да ми казваш какво да правя ЯСНО ЛИ ТИ Е ? Аз млъкнах. Така е по добре. Мисля, че като за първи път това ти е достатъчно. Оу и само да си посмяла да кажеш на някого с приятелчетата ти е свършено! След това си тръгнаха, а аз просто седях в шок от това, което туко що се случи. Най-накрая събрах сили и станах и тръгнах към нас. Прибрах се и си оставих нещата на дивана. Отидох в моята стая и се погледнах в огледалото. Наистина ли съм дебела? Ами да не се виждаш. Кой е това? Ами аз съм глас в главата ти. Може ли да ме оставиш на мира? Не става. Не и докато не осъзнаеш колко жалка и дебела си. Трябва да започнеш диета. Мислиш ли? Оу да и днес си без вечеря. След разговора със себе си си взех душ и си легнах...
Г.Т.Н Ема
Ох дано Картър да не се усети, че наистина плаках. Не искам да ги притеснявам излишно. Прибрах се в нас и баща ми ме посрещна със шамар. Къде беше трябваше да измиеш чиниите? Не е моя работа вие трябва да си оправяте кочината. Я не ми отговаряй госпожичке. Ами комуникацията обикновенно работи, когато някой ти отговори. Я НЕ МИ СЕ ПРАВИ НА ИНТЕРЕСНА! И ми удари друг шамар. Вече нямах сили затова просто се качих в стаята си и плаках докато не заспя...
•°•На следващата сутрин•°•
Събудих се с главоболие. Супер... отидох до банята взех си душ, измих си зъбите, оправих си косата, облякох се, взех си нещата и слязах долу. Тамън излизах, когато забелязах, че е необичайно тихо. Отидох в кухнята и видях бележка.
Ема незнаем какво ти става, но си се променила. Не можем да се оправим с теб. С баща ти решихме да си дадем малко почивка от теб. Съжаляваме, че се стигна до тук. Оставихме ти малко пари. Не знаем кога ще се върнем.
Строполисах се на пода и започнах да плача. Те ме изоставиха. Собствените ми родители! Не мога да повярвам. Ами сега какво ще правя? Отказах се да ходя на училище днес и се върнах горе в стаята си. Махнах си гривните и отидох в банята с кокаина и бръснарското си ножче. Едно шмъркване, едно порязване. Така докато не чувствах абсолютно нищо. Когато бях готова си измих ръката и отидох на леглото ми. Погледнах си телефона и имах 39 пропуснати повиквания най-много от Изи. Не исках да и звъня. Не ми се говореше с никой в момента.
Г.Т.Н Изи
Ема не дойде на училище днес и всички много се притеснихме. Звъняхме и, но тя не вдига. След училище мисля да отида до тях. Свърши деня. Беше нормален нищо не се случи. Казах чао на момчетата и тръгнах към Ема. След около 15 минути стигнах там. Звъннах, но никой не отвори. Звъннах още няколко пъти и най-накрая Ема отвори. О боже Ема. Слава богу, че си добре. Защо не вдигаше? Знаеш ли колко се притеснихме за теб. Тя не каза нищо и чак сега забелязах, че плаче. Ема какво е станало? Тя ме задърпа за ръката и ме заведе в кухнята. Там ми показа бележката от родителите и. Видях, че тя беше на земята и плачеше. Не мога да повярвам, че те биха направли това. Знаех, че не са най-добрите родители на света, но чак да я изоставят. И чак сега ми светна. Ема...тя не отговори затова просто продължих. Баща ти ли те удари ? Тя кимна. От колко време продължава това? От 5 години. МОЛЯ? И НЕ СИ МИ КАЗАЛА? А какво се предполага да направя Из да дойда и да ти кажа хей баща ми ме малтретира ли? Пък и какво щеше да направиш? Не исках да те натоварвам излишно. Оу....Ема....никога няма да ме натовариш. Ти си най-добрата ми приятелка. Знам...но. Искаш ли тази вечер да остана у вас ? Не, искам да съм сама. Сигурна? Да. Ок. Утре ще дойдеш на училище нали? Да не искам да притеснявам момчетата още повече. Трябва да им кажеш. Не мога. Само ще ги обременя. Не е вярно. Знаеш ли колко много искат да знаят какво става с теб напоследък. И аз също да ти кажа. Какво имаш предвид? Променила си се Ем. Сякаш си по нещастна от преди и не мисля, че е само заради баща ти. Ако имаше нещо друго щях да ти кажа. Добре, но моля те им кажи утре. Не знам. Каза Ема изправяйки се. Блузата и се вдигна леко и видях посиненият и гръб. Какво е това? Казах аз. Ема се отдръпна очевидно стресната. Това е от баща ми. Тя си вдигна тениската и аз я огледах докато очите ми се насълзяваха все повече и повече. Боже мой....Ема. Бях без думи. Как може такова нещо? Повече няма да позволя на родителите и да я доближат дори. А майка ти? Тя беше по-добре поне само ми удряше шамари. Изи става късно. Сигурна ли си, че искаш да тръгна? Да. Само за тази нощ. Аз тръгнах към вратата, но Ема ме спря. Изи ако аз им кажа искам и ти също. Добре става. И с това си тръгнах.
Г.Т.Н Ема
Олекна ми след като споделих на Изи, но ме е страх да кажа на момчетата. Ами ако помислят, че само търся внимание? Опитах се да оставя тези мисли настрана и легнах да спя.