Кой Би Помислил?

Последната седмица

Г.Т.Н Ема
Върнахме се в училище и влязохме в часовете. Слава богу нищо не ни казаха. Ние имахме английски, а Изи и другите май физика. Седнах до Джонсън, Адам и Томас бяха зад нас, Бени и Алекс пред нас.
Ема знаеш, че днес ти е финалният изпит по английски нали? Да. Добре ето заповядай имаш целия час. Добре благодаря. Започнах теста и след 30 мин бях готова.
Тъкмо сядох и усетих как телефона ми извибрира заради съобщение. Получих съобщение от Адам и той ми каза че Изи е отишла в тоалетната. Не се изненадох кой знае колко, но се притесних. Вдшгнах ръка и помолих госпожота да ме пусне до тоалетната. Тя ми даде и аз на бегом излязох от стаята. Когато отидох  при Изи я видях как тъкмо вече беше приключила и се миеше. Изи.. Отидох до нея и я хванах за раменете. Престани да правиш всичко това на нищо няма да заприличаш.. Натъжих се и я гледах в очите. Видях как на нея изобщо не й пука и поглежда настрани. Ема остави ме да правя каквото си поискам това си е моят живот! Тя ме избута и тръгна да излиза от тоалетната но аз я хванах и я издръпах навътре. После с теб отиваме на лекар независимо дали искаш или не! Гледах а сериозно вече. Тя се ядоса ,но не се съпротивляваше. Хубаво! Но тогава и ти на рехабилитация. Аз нямам нужда. Пък и тревата не я спирам. За нея добре. За другите неща ти говоря. Добре хубаво. Но първо ще опитам сама да спра. Добре. Айде да отиваме в час и след училище на доктор. Това кой час ни е ? Пети. Тоест последен? Да. Ама страх ме е. Искаш ли Шон да дойде с нас? Не знам... да по принцип, но не искам да знаят. Който и да е. Така и така ще разберат. Ти да не мислиш, че не забелязват. По-добре ти да им кажеш. Права си, но ме е страх. Е няма да е по-зле от при мен. Дано... а Адам? Той за какво ни е? Ами ако ще съм с Шон няма да ми е неудобно само на мен. Пък и той ще иска да дойде. Добре няма проблем. Сериозно? Да. Добре тогава да говорим с тях. Добре хайде. Започнахме да се оглеждаме за тях и ги видяхме да си говорят на павето (пейките до училище). Хей. Здравейте момичета. Какво става? Искаме да говорим нещо с вас. Добре давайте. Изи след това им обясни проблема в началото малко се ядосаха, но се съгласиха да помогнат с каквото могат. Айде да влизаме в час. Ние с теб имаме свободен час Ема. Господина го няма. Супер. Не е честно. Емии шанс. Изи и Шон отидоха в час, а ние останахме на пейките. Говорихме си общи приказки, но той реши, че докато съм станала трябва да ме спъне. Аз не му се дадох и започнахме да се боричкаме. Водех, но той ми хвана двете ръце и ме опря на стената. И двамата дишахме тежко и се гледахме в очите. Не издържах и го целунах. Изненада се, но продължи да ме целува. Натискахме се няколко минути и спряхме за да си поемем въздух. Той ме беше хванал за кръста и двамата дишахме  във вратовете си, но Адам реши да продължи именно с целувки по врата. Пръстите ми се закопчоха в косата му докато той целуваше сладкото ми място на врата. Спря след като остави много видима следа. Не знаех какво да кажа или да правя добре, че Изи и Шон дойдоха. Прикрих смучката с косата си и отидох при Изи. Хейй какво става? Изглеждате задъхани? Да не сте...Не боричкахме се. Хайде да тръгваме към доктора. Шон и Адам останаха зад нас, а ние бяхме по-напред. Кажи ми истината Ема. Какво правихте? Боричкахме се, което доведе до малко натискане. Да бее! Да. Май ти е влязъл под кожата. Той винаги си е бил. Просто не знам какво да правя. Не знам и сега какво да му кажа. Аз го целунах. Не искаш ли да сте заедно? Искам, но в същото време и не искам. Пък и ние заминаваме в края на седмицата. От там последва мълчание и продължихме към доктора.
Г.Т.Н Адам
Какво стана бе брат? Ема ме целуна. Сериозно? Мх. Това е супер. Да означава, че успявам да си я спечеля обратно. Ама вие не можахте да закъснеете 5 мин.
- Да ми беше звъннал.
- Да се беше усетил хахах.
- Притеснявам се за Изи. Особено сега като заминават.
- Отиваме сега на лекар, спокойно ще оправим нещата.
*** Лекарския Кабинет***
-Изи, здравей.
- Здравейте, господин Глас.
- Защо така си започнала? Изи, ако продължаваш по същия начин, ще стане много лошо. Органите ти ще започнат да отказват, няма да имаш сили дори да станеш от леглото.
- Какво да направя?
- Ето ти номера на един психолог много е добър, помагал е на много мой пациенти и тъй като тази болест не е само физическа ами на голяма основа психическа ти препоръчвам да се срещнеш с него възможно най скоро.
- Добре благодаря ви.
- Но и сама трябва да се потрудиш с думи само няма да стане. Ето ти лист какво да ядеш и кога да го ядеш. Задължително 3 яденета на ден.
- Добре.
Г.Т.Н на Ема
Само като видях погледа на Изи знаех точно как се чувства. Знае, че трябва да го направи, знае, че е грешно, но не иска. Тази удовлетвореност, която получаваш, когато се порежеш, надрусаш или повърнеш докато не я изпиташ няма да я разбереш. Има една празнота, която знаеш, че не е запълнена, но подсъзнателно искаш да я запълниш с това, което правиш и се убеждаваж след време.
-Някой трябва да я наблюдава. Да и помага. Каза доктора. А вие сте?
-Шон.
-А приятелят и сигурно. Мисля, че грижата за нея ще пасне на вас.
- Разбира се.
Изи не каза нищо като чу това за приятеля, което хем ме изненада хем не. Знам, че го обича още, но все още е наранена. Харесва и да го чува, но я страх да го изпита пак. Това е да си хипокрит. Излязохме от кабинета и им казах да спрем за цигара докато решим какво ще правим.
-Айде да ходим да хапнем. Изи почти не обели дума, но знаеше, че трябва. Отидохме до пиците и си взехме по една. Не знам как, но Изи успя да изяде цяла малка пица. Гордея се с нея. Усетих, че телефона ми звъни и го извадих и вдигнах. Беше Симо. Много се изненадох. От много време не го бях виждала.
-Ало?
-Ема, здравей Симо е.
-Знам хахах.
- Какво правиш бе? Как си?
- Ми сега съм с едни приятели. Добре съм почти.
- И аз така. Сетих се, че не съм те виждал от доста време и реших да ти звънна.
- Наистина мина много време.
- Айде да се видим?
- Добре айде. Къде си?
- На Гарибалди.  Ти?
- Знаеш ли арт хостела?
- Да. Ти там ли си?
- Да. Айде идвай.
- Добре до 10 мин съм там.
Адам ме погледна въпросително заедно с Изи.
- Беше Симо наш стар приятел.
- Наистина? Леле ама наистина от колко време не сме се виждали. Айде да тръгваме да не ни чака.
Тръгнахме и скоро бяхме пред хостела. Видяхме Симо и двете с Изи му се хвърлихме на врата.
- Момичета колко е приятно да ви видя.
- И ние теб. Айде да влизаме.
Запозна се с Адам и Шон въпреки, че видях леката ревност в очите им. Влязохме и седнахме със Симо на хамака, Шон и Изи на дивана и Адам на земята.
- Айде остави ми хамака де.
- Не хахах.
- Хубаво тогава ела. И ме взе към себе си и си легнах в него.
- Напомня ли ти на нещо? Хахах
- Нее. Защо на теб да не би да ти?
Аз само се засмях.
- Хайде да си вземем нещо за пиене. Със Симо се спогледахме и казахме Афтършок и избухнахме в смях. Отидохме на бара и си взехме първо 2 шота. После продължихме и се надпивахме. Накрая повечето хора ни гледаха, защото той се замайваше вече, а на мен почти нищо ми нямаше.
- Айде Симо последно. Иначе бия!
- Не мога. Биеш!
- Йес беее евала.
- Ема, айде изпей една песен като гледам има микрофон.
- Май ме цъкна достатъчно така, че добре.
Излязох и изпях една песен, танцувах направо се раздадох. Имаше много хубави момчета, който видях, че ме гледаха. Свърших с песента и се поклоних всички заръкопляскаха. Някакво момче рижаво със сини очи дойде при мен и ме заговори. Беше много приятен и тамън ме пита дали имам приятел тогава и Симо и Адам дойдоха и просто ме дръпнаха настрани. Видях, че Адам още повече се ядоса, че и той е дошъл, но нищо не каза.
- Айде сега Ема не беше толкова хубав.
- Да бе да. Аз точно такива момчета си харесвам рижави.
- Има и други ще намериш друг. Айде да отидем да пафнем нещо.
- Айде.
- Чакайте малко това няма да стане. Пияна си няма да пушиш.
- Симо изчакай ме горе ей сега идвам.
- Какво ти става? Държиш се все едно си ми годеник.
- Не е вярно. Държа се като приятел.
- Така ли? А защо Шон и Изи не ми казаха нищо?! Да не би тях да не ги е грижа за мен?
- Не, аз..
- Няма аз Адам престани. Приятел си ми и до там. Провалихме се с нас. Ти си пропиля шанса. Не аз. Можеше да видиш от километри колко много ми трябваш и колко отчаяно те искам, но не нека да си седим така, нека да оставим Дилан да говори глупости, който не са за пред другите, нека да бягаме от любовта мислейки, че тя винаги ще ни настига. Ами не. Може винаги да е там ама след време спира да тича.
Сега спри да се държиш все едно съм ти приятелка и ме остави да ходя при някой, който ще предприеме нещо преди да се уморя да имам чувства към него. Вече плаках докато отивах към Симо. Той ме видя и ме прегърна. Попита ме какво е станало и започнах да му разказвам от самото начало...
Г.Т.Н на Адам
След като Ема ми каза това си дадох сметка, че е права. Отдавна трябваше да направя нещо. Но не ме интересува. Обичам я и тя ще бъде моя. Пък каквото ще да става.
Г. Т. Н на Шон
Еха Ема я бива в пиенето. Но след като Симо предложи да пушат знаех, че няма да е ок с Адам. Дръпнах Изи към местата ни да ги изчакаме там. Чухме после как се карат с Ема и ми стана много гадно. Ами ако Изи си мисли същото? Или по зле? Адам влезе ядосан и тъжен и седна при нас.
- Всичко ли чухте?  Ние кимнахме.
- Ми човек не, че нещо ама е права. Не е само ваша вината, но много по различно можеше да е ако си бяхте премислили малко действията.
- Знам. Как да го поправя?
- Честно нямам идея. Не знам какво може да ни помогне с отношенията в момента. Ще отида да видя Ема.
- Да завършваме и да ходим в Амстердам, че не издържам.
След тези думи Изи стана и тръгна нагоре към Ема.
- Много сме сгафили нали знаеш?
- Да ясно ми е.
- Дали не е по-добре да...
- Да какво?
- Да се отдръпнем? За малко?
- Луд ли си? Не! Първо, че са невероятни момичета и лесно някой ще види това и ще ни замени за нула време.
- Добре тогава как пак да ги спечелим.
- Ще го измислим.
Г. Т. Н Изи
Станах и отидох горе. Не ги видях на стълбите затова отидох в градината и ги видях...да се целуват. Реших да ги оставя и отидох за цигара на стълбите.
Г.Т.Н на Ема
След като му разказах всичко бяхме свили и тамън палехме, когато си изпуснах запалката и се погледите ни се засякоха. Бяхме на сантиметри един от друг и продължавахме да скъсяваме разтоянието докато не се целунахме накрая. Целувката беше нежна и не продължи много дълго.
- Ема трябва да ти кажа нещо. Освен, че исках да ви видя двете с Изи, когато разбрах, че си тук не се стърпях... Пт много време съм влюбен в теб Ема. Заслужаваш някой, който ще се държи с теб както трябва. Бях в шок. Не знаех какво да кажа нито как да реагирам. Предполагам, че Симо не е лошо момче, но го харесвах, когато бяхме по малки. Не сме се виждали от много време, а Адам...все още го обичам.
-Виж съжалявам, но така и така заминаваме с Изи, а и каквото и да говоря не мога просто ей така да забравя за него.
- Разбирам и съжалявам. Не исках да прецаквам нещата.
- Не си, спокойно. Хайде да отидем при другите. Качвахме се по стълбите, когато видях Изи.
- Симо качи се при момчетата ние сега идваме.
Изи ме гледаше странно сякаш знаеше, че нещо е станало.
- Видях ви Емс. Аз ококорих очи и след това седнах и разказах това, което не видя и не чу.
- Правилно си постъпила.
- Не съм много сигурна. Знаеш какво казват любов с любов се забравя...
- Не мисля, че това ни е краят с тях.