Кой Би Помислил?

Защо?

Г.Т.Н. Ема
Събудих се и започнах да се обличам. Днес реших да съм по цветна, че момчетата и Изи само се притесняват за мен и постоянно ми изнасят някакви лекции колко са лоши наркотиците. Не аз не взимам, но съм опитвала. Не те не знаят, но какво толкова не е като да съм зависима. Избрах си светло сини къси панталонки с бяла тениска на която пише "Take Me To Wonderland, Leave me in Neverland". Взех си телефона и чантата и тръгнах. Мамка му. Забравих да си сложа гривните. Защо ли? Ами защото аз се самонаранявам. Започнах преди 1 година. Опитах се да спра и за няколко месеца стана, но просто една вечер не издържах. Сложих си гривните и пак излязох от нас. Сложих си слушалките, пуснах си музика и тръгнах към училище. След около 15 минути бях там. Видях Изи и момчетата и отидох при тях. Не е за вярване! Ти си с друг цвят освен с черно и сиво?! Еха... Каза Изи
Стига де. Такъв ми е стила. Щом казваш. Говорихме си нещо около още 5 минути и тогава всички освен двете с Изи започнаха да гледат все едно са видели призрак. Айде да тръгваме! Каза Адам. Ама защо имаме 20 минути. Просто така айде. Каза той задърпвайки ме. Аз се откъснах от него и се обърнах. Видях нещо което не мислех, че ще видя. Тео целуваше друго момиче. Отидох до него и се изкашлях. Те двамата спряха и Тео ме погледна виновно. Съжалявам, че ви прекъсвам, но исках да ти кажа нещо нещастно копеле. Казах аз и му забих шамар. Оу и междодругото късам с теб. А колкото до теб курво ти си просто поредната не се възгордявай много. И с това се обърнах и си тръгнах. Всички бяха със отворени усти. Момчетата и Изи дойдоха до мен. Добре ли си? Попита Изи. Да. Ако искаш да поплачеш...не той не си струва сълзите. Така те искаме. Казаха момчетата. Аз им се усмихнах и отидохме до английския. Ох след този час имаме още 5 как ли ще ги издържа.....Радвам се, че не забелязаха, че лъжа. Естествено, че не съм добре, но не знам след историята с бившите ми приятели не съм споделя нищо на никой за това какво чувствам...
Английският мина и излязох от кабинета. Тео ме чакаше пред него. Хей.... Какво искаш? Виж, Ема не исках, аз те обичам. Искам да сме заедно. Да сме заедно? Повторих аз смейки се. Изпрати sms на номер 1017 с текст "сънувам" и можеш да спечелиш парашут за да слезнеш от облаците на земята. Всички се засмяха и някой извика Оу затапка. И тогава вече не издържах. Сега ако ме извиниш трябва да тръгвам. Отидох до тоалетна и слава богу никой не ме последва. Седнах на пода и започнах да плача. Това Оу затапка ми донесе стари спомени, който бях подтискала дълго време. Видях, че 10 минути от часа са минали и се успокоих и отидох в час. Влязох и всички очи бяха на мен. Аз отидох и седнах до Крис. Хей...добре ли си? Какво стана? Да просто ми стана зле. Сигурна? Каза Крис посягайки да ми хване дясната ръка, но аз я дръпнах. Сигурна съм.
Г.Т.Н Изи
Влязохме в часа и аз седнах до Шон. Сигурна ли си,че Ема е добре? Естествено, че не. Ти би ли бил добре ако преживееш същото?! Зададох го като въпрос, но излезе повече като факт. Трябва да направим нещо за да я развеселим. Предложи Шон. Ок но какво? Ами...оу сетих се. Наскоро откриха новият парк, на пет минути е оттук. Да, но имаме часове. Ще ги пропуснем. Тоест да избягаме. Щом искаш да го наричаш така. Аз се изсмях и Шон писа на всички за "пропускането" на часовете и всички се съгласиха. Свърши часа и тръгнахме към другите. Ема беше до тоалетна и говорихме с другите и те се съгласиха. Ема дойде и всички я чакахме. Тя видя това и ни изгледа странно.
Г.Т.Н Ема
Часът свърши, отидох до тоалетна и като се върнах видях всички да ме чакат. Аз ги изгледах странно и след това Изи ми каза, че отиваме в новия парк. Аз казах, че не искам, но тя ме убеди. Тамън излизахме от училище, когато директора ни спря. Какво си мислите, че правите? Попита той. Аз пристъпих напред и се опитах да обясня. Отиваме в новият парк. По време на клас? Стига де господине имаме добри оценки пък и днес просто преживях нещо гадно и.....да. Добре хубаво, но само този път. Ама мо....чакай какво? Давам ви и без това ви е нужна малко почивка. Благодаря ви господине. Ходихме след около 5 минути бяхме в парка. Видяхме едни високи поляни и решихме да седнем там. Аз легнах на тревата и си гледах телефона, когато Дилан и Наш ме бутнаха надолу по поляната и аз се търкулнах като ролка. Съвзех се и веднага започнах да се изкачвам нагоре където всички се смееха. МЪРТВИ СТЕ И ДВАМАТА! Оу много ни е страх нали Наш. Да...казаха те със сарказъм. Аз се изкачих и започнах да се опитам да ги избутам. След около 2 минути неуспешни опити се предадох. Да избута ни....каза Наш. Ми какво да направя, че и двамата сте слонове. Те ме погледнаха с фалшив наранен поглед и след това се сетих. И двамата имат гъдел. Станах и започнах да ги гъделичкам. Те започнаха да се гърчат и сами паднаха. Аз седях и се спуквах от смях докато Изи ме дойде да ме бутне. Успя, но в последния момент и хванах ръката и я повлякох с мен. И двете се търкулнахме надолу и се спуквахме от смях. Казвала си ми, че ако паднеш ще ме повлечеш с теб, но не мислех, че го имаш предвид толкова буквално. Каза Изи аз само се засмях по силно. Почнахме да се изкачваме, но Адам и Крис ни бутнаха назад. Да ви е*а м*йката нещастници такива. Напсувах ги аз като започнах да се качвам. Качих се и отидох при Адам и понеже не внимаше успешно го бутнах и Изи направи същото с Крис. ЩЕ ВИ ГО ВЪРНЕМ! Извикаха ни те двамата. Първоначално с Изи не се впечатлихме, но видяхме, че са сериозни и станахме и започнахме да тичаме из парка крещейки ПОМОЩ. Адам ме хвана зад кръста. И аз започнах да крещя Не Не! Пусни ме! Съжалявам не става. Чух още някой да крещи и видях, че Крис е хванал Изи. Завинаги ли ще ни държите така ? Попитах аз и точно тогава Адам малко отпусна ръцете си и аз използвах момента за да се измъкна. Измъкнах се и започнах да бягам. И естествено каръга, който съм аз паднах и си одрах двете колена много жестоко. Но трябваше да продължа затова станах. М*мката ти д*ба нещастна ш*бана н*ебана ааа. Майко тва верно боли. Бях на една голяма равна поляна с голямо дърво в средата. Насочих се към него, когато някой ме събори. Обърнах се по гръб и видях Адам. Спънах го и той падна върху мен. Не с пълната си сила обаче. Беше си подпрял двете ръце отстрани на мен. Загледах се в невероятните му очи и не знам защо , но тогава в корема ми избухна бунт на пеперуди. Ох няма ли да ме целуне най-накрая? Чакай...какво по..? Какво си мисля? Та аз не харесвам Адам нали? Да има хубаво тяло, сладък е, има невероятни очи, коса и тези лунички....просто да умреш за тях.....Я се стегни той ти е един от най-добрите приятели. Оттърсих се, когато чух някой да ни вика. Бяха Арън и Джак Джонсън. Къде изче...какво е това на колената ти? Попита Джак. Адам се изправи и погледна кървавите ми колена покрити с трева. Притеснен вид се изписа на лицето му. Боже какво е станало? Ами след като се измъкнах от теб се затичах и паднах. Съжалявам. За какво? Не си виновен. Ела трябва да го измием. Много ме боли като ходя и ме мързи. Ела ще те нося. Аз му подадох ръката си и той ме вдигна в булченски стил. Занесе ме до чешмата и внимателно ме сложи на пейката. Тогава дойдоха другите притеснени. Изи беше първа. Абе шматко, как можа да се пребиеш така бе? Добре съм мерси, че попита. Хей къде са Кам и Мат? Отидоха до аптеката за да ти вземат нещо за почистване на раните и бинт. Каза Крис. Нямаше нужда. Да да виж си колената. Кам и Мат дойдоха и дадоха кислородната вода на Адам. Той я отвори и я поля на колената ми. МАМКА МУ! Оу да забравих да ти кажа, че може да щипе. Щипе ли?! Ама аз "нищо" не усетих. Адам само се усмихна и ми превърза раните. След това отидохме пак на полянката и си говорихме всякакви неща. Погледнах си часовника и видях, че е 11 часа. Майко кога е станало толкова късно? Ох наще ще ме убият. Аз си взех нещата. Къде отиваш? Попита Изи. Трябва да се прибирам. Чао. Аз се забързах към нас и след 15 минути отключих вратата и влязох. КЪДЕ БЕШЕ? Попита очевидно пяният ми баща. С прители. Я СТИГА! ТИ НЯМАШ ПРИЯТЕЛИ. НЕ Е ВЯРНО! НЕ МИ ОТГОВАРЯЙ ПИКЛО! НЕ МЕ НАРИЧАЙ ПИКЛА, ПИЯНИЦА ТАКАВА. Тогава той ми заби шамар и аз паднах назад. МАЛКА КУЧКА. НЯМА ДА МИ ОТГОВАРЯШ! ЯСНО ЛИ ТИ Е ? Аз не му отговорих и той ме срита в корема. ПОПИТАХ ТЕ НЕЩО! Не не е ясно, нещастник смотан. Той взе една празна бутилка от водка и ми я счупи в главата, а след това ме удари в гърба. Аз все пак се изправих, но тогава баща ми ме удари в окото и последното нещо, което помня е баща ми да казва дано съм си научила урока. Защо....?