Кой Би Помислил?

Моля?

Г.Т.Н Ема
Седях и си говорих с Изи, когато майка и и каза, че иска да говори с нас. Добре казвайте. Нека викнеш Адам и Шон също. Ох добре. Те влязоха и Адам седна до мен, а Шон до Изи на леглото и. Така момичета. Имаме новина. Ема разбрахме за родителите ти. Много съжаляваме. Затова от днес официално си Фрийман. Моля? Да. Осиновихме те. Не можехме да си позволим да те оставим така. Оък и винаги си ни била като втора дъщеря. Не знам какво да кажа. Благодаря. За нищо скъпа. Погледнах Изи и имах чувството, че ще експлодира от щастие. Йесс! Най-накрая сме сестри. Извика Изи. Поздравления момичета. Каза Шон. Това е страхотно. Много се радвам Ема. Каза Адам. Благодаря ти. Аз му се усмихнах и видях, че ръцете ни са вплетени една в друга. Адам видя, че гледам натам и побърза да я отмести, но аз му я стиснах малко по-силно за да му дам знак, че няма проблем. Също така момичета заминавате в чужбина за лятото и ще завършите по-рано за да може да заминете. Моля? Наистина ли? Да. Ще учите там. Йейй. Двете с Изи се побърквахме от щастие, но Шон и Адам изобщо. Имате още една седмица училище и заминавате за Амстердам. Брей. Не знаех, че като влезеш в болница се случват толкова хубави неща. Трябва да го правя по-често. Майка и я изгледа .Хубави? Попита Шон. Искаш да си тръгнеш? Да! Ще ви оставим малко на саме. Момичета моля ви не заминавайте. Шон това е възможност едно на милион. Казах аз. Усещах, че предимно аз ще водя разговора. Изи като гледам няма никакво намерение да продума и дума. Знаем, но...
Няма но Адам. Вижте мисля, че трябва да се прибирате. Те само кимнаха и си отидоха.
Г.Т.Н Адам
Не мога да повярвам. Не искам Ема и Изи да заминават. Ох трябва да направим нещо. Не може да са сами в Амстердам цяло лято. Ще отидем с тях. И как по-точно ?
Ще разберем хотела в, който са отседнали и ще си вземем там стая за лятото. Добра идея. Но те заминават по-рано от нас. Еми ще заминем, като завършим. Добре.
•°• На следващата сутрин•°•
Отидохме на училище и момчетата веднага ни почнаха с въпроси за момичетата. Спокойно добре са. Даже дмес ще дойдат на училище. Уф слава богу. Но. Но какво? След тази седмица заминават за Аматердам до края на лятото. Моля? Да ще си вземат останалите ни изпити и дим да ги няма. Егати. Още ли са сърдити? Меко казано. Ох и какво ще правим? Не знам. Точно тогава Ема мина покрай нас и отиде в стаята да си остави нещата. Крис отиде след нея и я гушна. Тя се стресна, но изненадващо го прегърна също. Ей мъник знаеш ли колко се уплаших за теб. Ема обаче не ми отговори. Ема моля те кажи нещо! Стига знаеш, че съжаляваме!
Г.Т.Н Ема
Стига знаеш, че съжаляваме. Сърцето ми се късаше да го гледам така. Крис ми е като по-голям брат и много го обичам, но просто не мога да му го простя толкова лесно. Видях, че вече беше на ръба на сълзите. Емс моля те! Знаеш, че нищо от това не беше вярно. Съжалявам Крис, но не мога.
Емс? Мх? Наистина всички съжаляваме ужасно много. Аз само му кимнах и излязох. Отидох до прозореца. След това усетих накой да ме пипа по рамото. Обърнах се и видях Томас. Хей. Хей. Може ли? Мх. Значи ще заминавате така ли? Да. Ема виж момчетата наистина много съжаляват. И аз също. Мх. Ще закъснеем за физическото хайде. Томас въздъхна, но ме последва. Преоблякох се и Изи дойде точно навреме, но без екип. Няма ли да играеш? Не. Защо? Не искам. Ти ще играеш ли? Да. Не искам да бездействам цял час. Щом искаш. Отидохме и аз се строих, а Изи отиде и седна на пейките. Няма ли да се строиш? Попита господина. Боли ме корема не мога да играя. Добре. Сега кой какво ще играе? От класа на Изи повечето казаха баскетбол. Аз отидох до момчетата, който по принцип играят футбол и ги чух да казват, че не им достига един играч. Вече не. Аз ще играя. Ако може. Да естествено. Каза Адам. Добре от кой отбор съм? От Крис, Наш, Хайес, Камерън и Томас. Аха ок. С моят отбот се отдалечихме. Измислихте ли стратегия? Не още. Добре какво ще кажете Кам да е вратар, Наш и Хайес нападатели и аз и Крис защита? Добре. Да идеално. Ема? Попита Камерън. Какво? Не си ли ни ядосана повече? Още съм. Това, че говоря с вас не означава, че не съм. Ако искате мога и да не ви говоря като Изи. Не. Не спокойно. Добре айде да започваме. Започнахме и топката беше в нас, но ни я взеха, но после чак беше в нас. И пак ни я взеха. И така до последните пет минути от часа докато не вкарах гол!! Йесс! Ха. Момчетата дойдоха при мен и ме поздравиха. Айде към Изи. Каза Шон. Защо? Искаме да се опитаме да говорим с нея. По-добре недейте. Знаеш ли мислихме, че ти ще се сърдиш повече. Аз съм го преживяла и затова не съм, но Изи...тя имаше вяра. Вяра, която никой друг нямаше, вимаги виждаше доброто в хората, а вие и отнехте тази вяра и способност да вижда доброто. Заклевам се обаче, но не мисля, че някой се е чувствал по виновен от колкото момчетата сега. Особено Дилан. Но този път си прав. Аз съм много по-добре отколкото Изи. Да, но и ти ни мразиш. Мм не е точно така, но все пак това означава, че още ме е грижа за вас докато при Изи не е така. На нея вече и станахте безразлични. Но ако мислите, че знаете какво да кажете давайте. Успех. Мерси.
Г.Т.Н Изи
Видях, че Ема говори с момчетата и след това те се запътиха към мен. Хей Изи. Виж много съжаляваме. Аз само вдигнах рамене. Моля те. Поне говори с нас. Погледнах настрани и момчетата се натъжиха. Изи моля те..знаеш че много съжаляваме! Каза Шон.Изправих се и излязох от салона без да кажа нищо. Шон ме последва и това ме издразни много. Излязох от училище и почнах да тичам по двора като луда. Шон ме гледаше объркано през прозореца и реши да ме провери. Отиде до мен и ме хвана.Изи какво ти става? Погледна ме в очите. Аз се усмихва като идиот и нищо не му казах само го избутах. Пак започнах да тичам, но накрая не забелязах че съм стигнала до една от стените на училището и се забих в стената.Паднах на земята и главата ме заболу веднага. Шон отиде до мен и ме повдигна.Добре ли си? Гледаше ме притеснено защото от носа ми течеше кръв. Аз се подпрях на стената и ми се зави малко свят. Само кимнах и се изправих докато се подпирах на стената. Шон ме гледаше и беше в готовност да ме хване ако случайно тръгна да падам. Той ме гушна на ръце и влезе в училището. Погледнах го объркано и все още ми се виеше свят. Той ме целуна и аз се учудих. Избутах го и той ме погледна объркано.Какво си позволяваш?Извиках. Ами..ти си ми гадже мога да те целувам, когато си поискам. Аз го погледнах накриво.Я пак? Малко скъсахме преди няколко дни ако не си спомняш. Не не сме! Сме! Не сме! Сме! ПРЕСТАНИ! Извиках ядосано и се хванах за главата защото ме болеше и ми се виееше свят. Ема и момчетата тъкмо излизаха от салона и ни видяха. Какво става? Попита Ема и отиде до мен. Нищо!Каза ядосано Шон и ме гледаше. Аз си държах ръцете на главата и гледах надолу. Ема ме гушна и погледна злобно Шон. Какво си й направил бе идиот? Момчетата ни гледаха и Адам дойде към нас. Какво е станало. Попита Адам и погледна Шон. Аз се отдръпнах от Ема и започнах да тичам към тоалетната. Ема ме гледаше тъжно и стискаше юмруци.
Г.Т.Н Ема
Погледнах злобно Шон. Какво си й казал и ми казвай бързо преди да те пребия! Нищо не съм казъл! Каза ядосано той и тръгна да ходи към Изи. Адам ме погледна. Разбра ли нещо? Не.. Гледах ядосано Шон все още докато не зави по другия коридор. Не знам какво е станало ама се притснявам какво ще стане по нататък. Звънеца би. Хайде после ще разберем. Каза Адам и тръгна към стаята за следващия час. Аз го последвах и си извадих телефона. Отидох в съобщенията и написах на Изи след 15 минути да се видим в тоалетната. Тя ми написа ок и аз влязох в английският. И естествено единственото свободно място беше до Адам. Знаех, че нямам избор затова седнах до него. Госпожата беше написала някакъв текст на дъската и ни каза да го преписваме, а тя щяла да си върши някаква работа. Крис беше зад нас с Дилан. Хей Адам може ли химикалка? Попита Крис. Нямам. Аз си извадих несесера и му дадох химикалка. Сериозно ли ще преписваш текста? Да. Ти няма ли? Не. Ще си почивам. Еха можела си да говориш. Ти заяждаш ли се с мен или кво? Повдигнах вежда. Крис изпуфтя и почна да преписва текста от дъската.Аз завъртях очи и погледнах Адам. Няма ли да пишеш? Попитах го и той ме погледна. Ами..мързи ме. Аз се подсмихнах и вдигнах ръка. Госпожата ме погледна. Може ли да отида до тоалетната? Да отивай. Благодаря. Излязох и се запътих към тоалетната.
Г.Т.Н Изи
Не направих усилие да вляза в час и останах в тоалетната да изчакам Ема. Чух някакви стъпки и първоначално се стреснах, но после видях, че е Ема. Стресна ме бе. Какво стана? Разказах и какво стана. Просто не иска да приеме факта, че си скъсала с него. Да ти кажа и аз...
Я пак? Може да съм му сърдита, но още го искам. Аз го обичам. Ти не си ли така с Адам? Да и с другите също. Все пак са ни приятели. Да....Как стигнахме до тук? Не знам. Но хей...сега отиваме в Холандия. Да...знаеш ли ще е яко ако ни последват. Адам и Шон? И не само. Смисъл, който и да е от класовете. Може би, но се съмнявам. Имай повече вяра Ема. Може да стане. Аз ако бях на тяхно място не бих ни последвала. От гледна точка, че просто ние явно скоро няма да си оправим отношенията. Честно казано не знам. Може и да се оправят. Не вярвах, че ще го кажеш Изи. Твърде много държа на тях за да си развалим отношенията завинаги. Говорихме си до края на часа и отидохме да си вземем нещата.
Г.Т.Н Шон
Изи така и не се върна от тоалетната и затова помолих и аз да отида и аз да отида. Учителката ми даде и тръгнах към тоалетната. Спрях точно на вратата и чух Ема и Изи да си говорят.
Още го обичам....
Когато чух Изи да го казва толкова се облекчих. Знаеш ли би било яко ако ни последват в Холандия. О това е добра идея. Благодаря Ема. Мислено си казах. Би звънецът и веднага отидох при другите. Къде се изгуби бе? Няма да повярвате. Какво? Разказах им разговора и всички бяха много щастливи. Видяхме Ема и Изи да се връщат от някъде, но не отидоха в стаята, а на двора и то задния. От там никой не минава. Странно.
Г.Т.Н Ема
С Изи си взехме нещата и отидохме да си вземем да пушим. Взехме една десетка, свихме е я и отидохме на задния двор в училище. Ами ако ни видат момчетата? Какво ти пука. Не те контролират Ема. Е да ама... Запалихме го и го врътнахме няколко пъти. Какво правите?! Пушим. Трева? Мх. Дайте я. Да бе ей са. Стига Ема. Това е опасно. Мога и сама да се оправям Шон. Дръпнах си последно и метнах фаса. Тръгнах да вървя, но се спънах и паднах, а Изи видях, че Шон я е хванал за да не падне. Видяхте ли? Аз само го погледнах. Колко още време имаме? Още 10 минути. Сега ви е лошо нали? Не! Казах твърдо аз. Другите само въздъхнаха. Яли ли сте? Попита Наш. И двете не бяхме, но нямаше нужда да знаят. Да. Ами ти Изи? Ъ? А да. Да бе добре, че няма да ви се вържем. Но Ема лъже по добре от теб. Сега отиваме да ви вземем нещо за ядене. Имаме час. Не може всички да отсъстват. Добре тогава си изберете кой да дойде с вас. Ама не сме гладни. Ама не ни интересува. Няма да ми колабирате! Добре хубаво. Крис, Наш айде. Крис се изненада като го викнах, но тръгнаха и двамата и се запътихме към пиците. След малко бяхме до пиците и с Изи си взехме една и момчетата също. Аз седнах до Крис, а Изи до Наш и започнахме да ядем. Момчетата излапаха пицата за 2 минути докато ние бяхме на втората хапка. Не съм гладна повече. И аз. Ама вие изядохте две хапки. Да и сме добре. А не ще я изядете цялата иначе не мърдаме оттук. Ама...Няма ама! По силни сме от вас няма как да се измъкнете. Въздъхнахме, но седнахме да ядем знаеки, че са прави. След 20 мъчителни минути бяхме готови. Ето не беше толкова трудно нали! Аз само ги изгледах, знаеки Изи какво мисли да направи след това. Айде да отиваме в час просто. Взехме си нещата и тръгнахме към училище.