Кой Би Помислил?

Срещи И Предложения?

•°•Седмица и ден по късно•°•
Г.Т.Н Изи
Събудих се от звъненето на телефона ми. Взех го нощното шкафче и видях, че беше мама. Вдигнах и. Здрасти мамо. Здравей сладурче. Днес се прибирате нали? Ами всъщност скъпа....излезе ни много важна работа и ще отсъстваме още 2 месеца. Сериозно ли?! Съжалявам скъпа. Уф.... В момента трябва да получиш кредитна карта с достатъчно пари за тези два месеца. Точно в този момент вратата звънна. Обух си пантофите, облякох си халата и слязох долу. Отворих и там стоеше един доставчик с пощенски плик. Мама ми каза, че картата е заредена със 200 000 лева. И каза, че бърза и ми затвори. Аз взех плика, подписах се, че съм го получила и отпратих доставчика. Върнах се в стаята си и видях, че имах 3 часа до училище. Ръчках си телефона около час и половина. След това реших да си избера дрехи. Избрах си светло сини панталонки с черен потник на маргаритки. Комбинирах ги със златен гердан верига, черни комбат ботуши, обеци кръгчета и си взех жилетка, която беше шампанско на цвят. Пуснах си музиката до дупка. След около 10 мимути получих съобщение от непознат номер. Пишеше "пред училище след 15 минути?" Аз си помислих, че е Ема или някое от момчетата затова отговорих да. Взех си нещата и излязох. След 15 минути точно пристигнах на училище, но не видях нито Ема, нито някое от момчетата. Видях само един от "В" клас да стои облегнат на стената. Когато ме забеляза той започна да идва към мен. Хей Изи. Хей.....казах аз надявайки се да си каже името. Сам. Хей Сам. Ти ли ми изпрати съобщението? Да. Откъде ми имаш номера. Не е важно. Исках да те питам нещо. Дообрее давай. Искаш ли да излезеш с мен? Да защо не. Сам се усмихна широко и извади изпод гърба си роза и ми я даде и ме целуна по бузата. Ще те взема в 6. Добре. До по късно. Чао. Тръгна и тогава веднага звъннах на Ема, но я видях да идва затова изтичах към нея и започнах да подскачам и да крещя около нея. Какво ПО ДЯВОЛИТЕ ИЗАБЕЛ ??? ААААА ИМАМ СРЕЩА!!! СЕРИОЗНО ЛИ? ДА.... С КОГО? САМ ОТ В КЛАС. Трябва да ти кажа и аз нещо. Давай. И аз имам среща. Със Тео от "В" клас. И не си ми казала??? Еми не знам. Не знаеш ти, овца скапана. Казах аз шегувайки се. Нямаме много време айде да влизаме. Ок айде. С Ема влязохме в коридора и отидохме до шкафчетата си, които бяха едно до друго. Видяхме как идват момчетата към нас и не изглеждаха щастливи. Вярно ли е? Е добро утро и на вас. Вярно ли е ? Попита Шон с по настоятелен тон. Кое? Попита вече издразнена Ема. Тя не обича някой да и държи сметка. И това е меко казано. Че имате срещи със Сам и Тео. Да вярно е и? Каза Ема.
Г.Т.Н Ема
Да вярно е и ? Казах аз на ръба да ги фрасна. Много мразя да ми държат сметка. Няма да излизате с тях. Я пак? Казахме двете с Изи. Чухте ни! Е не, вече се разярих. МОЛЯ? НЯМА ВИЕ ДА НИ ДЪРЖИТЕ СМЕТКА. ЯСНО ЛИ ВИ Е? ТОВА НАШИЯТ ЖИВОТ НЕ ВАШИЯТ. ПЪК И ВИЕ СТЕ НИ ПРИЯТЕЛИ ПО ДЯВОЛИТЕ! ТРЯБВА ДА НИ ПОДКРЕПЯТЕ И ДА НИ ПОМАГАТЕ. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ.Затръшнах си вратата на шкафчето и тръгнах бясна с Изи. След няколко крачки спрях и се обърнах. ОУ И ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ С ТЯХ! С Изи отидохме и се преоблякохме в съблекалнята. Чухме, че звънецът бие и отидохме в салона. Момчетата гледаха някак си виновно, но аз лично няма да им проста така лесно.
Г.Т.Н Момчетата
След като разбрахме, че имат срещи със Сам и Тео едва не пощуряхме. Не че имаме нещо против да се срещат с момчета. Е имайки предвид, че половината от нас си харесват Ема другата Изи може би имаме, но нали знаете няма да тръгнем да им правим проблем за това, че са говорили с момче. Но това да са с тях двамата сами. НЕ! Познаваме "В" клас и точно с момичета нямат особено добро минало. Минахме през много подобна ситуация с Кортни и Алекс и няма да го преживея ако се случи отново. Но когато Ема ни се разкрещя осъзнахме, че това не е начина. Тотално сгафихме. Каза Сашо. Да така е. Потвърди Бени. Какво ще правим? Попита Картър. Не знам. Каза Крис. Изи със сигурност ще ни прости по лесно отколкото Ема. Посочи Адам. Да, но как ще накараме Ема да ни прости? Ще измислим нещо. Айде да отиваме в час. Ние отидохме в салона преоблякохме и влязохме в салона точно тогава видяхме Изи и Ема да влизат.
Г.Т.Н Ема
Господина ни строи и ни пита какво искаме да играем. Половината от момчетата казаха футбол и погледнаха към мен надявайки се и аз да кажа, че ще играя с тях, но аз не казах нищо. Другата половина от момчетата казаха, че ще играят волейбол надявайки се Изи да се включи. Но ние двете с нея играхме баскетбол. По едно време видяхме, че момчетата дойдоха при нас. Аз отивам за вода. Сложих си слушалките и отидох за вода.
Г.Т.Н Изи
Момчетата дойдоха и Ема веднага отиде за вода. Знам, че не бяха прави, но тях просто ги е грижа за нас. Мат пристъпи напред и започна да се извинява. Прави сте. Наистина съжаляваме. Просто те нямат най - добрата репутация и не искаме нещо лошо да ви се случи. Знам, но няма как да ни предпазите от всичко. Нали знаете? Е може да опитаме. Прощаваш ли ни? Да. Казах аз усмихвайки се, а момчетата едва не ме задушиха с групава прегръдка. Ще играеш ли с нас? И в този момент Ема се върна. Какво става? Ами...те ме попитаха дали искам да играя с тях. И...? Ами искам. Ок отиди няма проблем аз ще си почивам до края на часа. Сигурна? Да айде.
Г.Т.Н Ема
Сигурна? Да айде. Отидох и седнах на пейката. Не съм ядосана на Изи. Знам, че нямаше да издържи дълго да не им се сърди. Тя не може да се сърди. Пуснах си музика и след няколко мимути топката с която играха момчетата дойде при мен. Оу не. Знаех, че сега ще дойдат да говорят с мен. Затова бързо им ритнах топката към тях. Часът свърши и аз отидох да се преоблека. Изи дойде минута по късно. Прости им нали? Да. Сега сърдиш ли се? Не естествено, че не. Никога не съм те принуждавала да им се сърдиш пък и знам, че ти не можеш да се сърдиш. Знаеш, че искат да говорят с теб нали? Знаеш, че искам да изкарам 6 за годината по химия нали? А не само, че не бива в химията, но и я мразя. Така, че когато това стане ще говоря с тях. Уф....невъзможна си. Аз просто си вдигнах ръменете. За остатъка от деня ги игнорирах доста успешно. Прибрах се и започнах да се оправям за срещата. Това бяха роклята, обувките и чантата, който си избрах. Пуснах ди музика и започнах да си оправям косата, докато телефона ми не звънна. Беше Логан. Зачудих се дали да му вдигна. Реших да му. Ало. Хей Ема. Какво има? Какво да има?! Нищо няма. Просто исках да те чуя. Аха....ок ако нямаш нищо против трябва да се оправям. Чакай. Какво? Къде ще ти е срещата? Не е твоя работа. Айде де кажи. Не знам и аз. Тео ще ме вземе от нас и каза, че ще е изненада. А след колко време ще те вземе от вас? Чао Логан....и му затворих. Защо дори ги интересува? Накъдрих си косата, сложих си малко грим и точно тогава Тео звънна на вратата ми.