Кой Би Помислил?

Майната Му На Всичко!

Г. Т. Н Ема
Линейката пристигна и откараха Изи в някаква стая, а мен ме извикаха в друга. Ох колко мразя болници. Отведоха ме в стаята и ми казаха да изчакам. Изчаках и след малко дойде един доктор. Добър вечер госпожице. Ако беше добра нямаше да съм тук. Най-накрая си вдигнах главата и го погледнах. Еха!!! Беше висок около 180. Имаше черна коса с перчем и сини очи. И доста хубаво тяло. Ама какво правя по дяволите?! Най-добрата ми приятелка е в болница, аз също и туко що преживяхме най-гадните 10 дена в живота си , а аз гледам момчета! Дай си ръцете. По навик се стреснах, но се сетих, че трябва да ми ги превърже. Дадох му го и ги превърза, а след това и колената. Добре ето ще ти предпиша един мехлем за раните, но като цяло си добре. Ето и едно хапче за глава. Благодаря. За нищо лека вечер. А извинете? Да. Моята приятелка също е в болницата беше в безсъзнание като пристигнах с нея. Знаете ли къде може да е ? Питайте рецепцията. Те трябва да знаят. Добре благодаря. За нищо. Изхвърчах от стаята и отидох до рецепцията. Извинете търся приятелката си с нея пристигнахме заедно. Име? Изабел Фрийман. 2 етаж стая 108. Благодаря. Изтичах до 2 етаж и намерих стаята. Спрях първия доктор, който видях. Извинете мога ли да вляза при моята приятелка? От семейството и ли ли сте? Ами не, но....Няма но. Ако не сте и от семейството не може да влезете! Ей паток нещастен! Слушай сега! Преживяхме 10 най-лоши дни в животите си. Тя ми е като сестра и в момента е в болницата и сигурно е пострадала лошо. Ако не ме пуснеш в тази стая следващият, който ще оперират в спешното ще бъдете вие! Разбрахте ли? Той преглътна тежко и ме пусна. Влязох и тя си спеше спокойно. Даже похъркваше от време на време. Тя е добре, но не знаем кога ще се събуди. Аз кимнах и отидох да седна на стола. И след няколко часа заспах.
•°• След няколко часа •°•
Г.Т.Н Изи
Чувах само някакво непрестанно бибкане и си отворих очите. Грешка! Ох колко ме боли главата. Обърнах си главата и видях Ема заспала на стола в поза ембрион. Ох горката колко ли се е изкривила. Помислих си след като цяла нощ е останала заради мен да я събудя по-леко, но устата ми изпревари мислите! КУКУРИГООО! МАМКА МУ! ГЛАВАТА МИ....Ема се стресна и падна от стола. Ей кучка нещастна! Да овцо? След това влязоха Адам и Шон. Адам видя, че Ема е на земята и веднага отиде при нея. Добре ли си? Да. Каза Ема. Ами ти Изи? Попита ме Шон. Аз съм добре нищо ми няма. Само трябва да си почина. Шон погледна Адам и той попита Ема дали не иска да отиде да си вземе нещо. Тя се съгласи и те двамата излязоха. Шон се приближи до мен, но аз гледах на другата страна. Изи извинявай. Не исках да стане така исках да съм с теб постоянно и да не се караме, но аз съм идиот и не постигнах това. Да за това ще се съглася! Погледнах го. Той тръгна да ме целува, но аз го избутах. Той ме погледна учудено.Няма да ти простя всичко това което ми причини. Шон се натъжи.Аз си затворих очите, защото главата ме заболя още повече. Шон ме гледаше тъжно и посегна да ме погали по главата, но аз му ударих ръката. Погледнах го. Разкарай се от тук и повече не искам да те виждам! Той си свали ръката и се натъжи още повече. Повече не искам да ми се мяркаш пред погледа. Погледнах го студено. Шон беше много тъжен и разтроен. Изчезвай от тук! Извиках и главата ме заболя още повече. Шон излезе от стаята и седна на столовете до стаята.
Г.Т.Н Ема
С Адам излязохме от стаята където беше Изи и тръгнахме към една вендинг машина на този етаж. Ема аз много съжалявам. Просто бях такъв идиот, че няма някъде. Да съгласна съм! Той ме погледна. Можеш ли да ми простиш? Не. Гледах напред и вървях към машината. Той се спря на едно място и ме гледаше тъжно. Моля те.. Не! Аз си взех една вода от машината и си я отворих. Започнах да източвам бутилката като някакъв бойлер, а Адам дойде до мен и ме хвана през кръста. Ема моля те! НЕ! Извиках и го избутах. Той ме гледаше тъжно. Аз го погледнах. НЕ МЕ ГЛЕДАЙ ТАКА И МЕ ОСТАВИ НАМИРА! Той ме хвана и ме дръпна в асансьора. Какво правиш? Попитах го объркано, а той натисна бутона за покрива. Адам отговори ми. Той ми държеше китката и нищо не казваше. Това много ме дразнеше. Мразя някой да ме игнорира. Когато стигнахме на покрива вратите на асансьора се отвориха, Адам ми дръпна ръката и ме изкара от асансьора. Аз го гледах ядосано постоянно. Отговори ми най-сетне! Издърпах си ръката и спрях. Той се обръна към мен. Сега викай колкото си искаш. Ти нещо дразниш ли ме? Питах аз надменно и повдигнах вежда. Адам завъртя очи. Естествено, че не. Просто да не ни гледат другите. Аха. Той се приближи и ме хвана за ръцете притискай ги към тялото ми. Ема моля те. Не мога да живея без теб. Ти си всичко за мен. Сега вече плачех. Виж знам, че си ядосана, но.... НЕ СЪМ ЯДОСАНА. НАРАНЕНА СЪМ. И ТИ МЕ ПОСТАВИ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА МЕ ОБИЧА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО! Вече ридаех много силно и накрая просто седнах на земята и се свих на топка и плаках. Спокойно. Каза Адам сядайки до мен и поставяйки ръка на гърба ми утешително. Виж Адам съжалявам, но не мога да ти простя. Той просто въздъхна и стана и ми предложи ръка. Аз я взех и станах. Стигнахме до асансьора и влязохме. Ема? Да? Няма да се откажа нали знаеш. Ще те спечеля. На всяка цена. Аз нищо не казах. Слязохме от асансьора и видяхме Шон да чака пред стаятя на Изи. Аз влязох, а Адам остана навън с Шон. Май не е минало много добре, а? Малко го изгоних. А при вас с Адам? Ами малко му се ракрещях. Ох писна ми. А ти па! От колко време си в тая болница нито един хубав доктор ли не видя, за който да ми надуваш главата! Ами да ти кажа видях. Той ме прегледа. Беше УНИКАЛЕН. Беше висок 180 с черна коса, сини очи и имаше много яко тяло. Но преди да продължа бях прекъсната от отваряне на врата. Двете с Изи се обърнахме и видяхме родителите и. Майка и веднага дойде и започна да я прегръща и целува. След това ме поздрави и мен ме засипа с прегръдки. С майката на Изи бяхме доста близки, колкото и странно да звучи. Но те напрактика ме отгледаха. Когата бях малка всеки път, когато нашите се караха аз отивах в Изи и затова се чувствам толкова добре у тях.
Г.Т.Н Изи
Ема се върна и ме попита какво стана. Аз и обясних и после тя на мене. След това я питах дали не е видяла някой сладур. Не, защото толкова ме интересуваше, а защото просто това ни беше ежедневие. И знаех, че главата ще ме заболи, но в момента имах нужда от нещо нормално. А и винаги, когато говореше за нещо което обича очите и светкаха и се радваше, а ако тя е щастлива поне нещо щеше да е наред. А на всичко друго майната му!