Кой Би Помислил?

Махмурлук

Г.Т.Н Изи
Събудих се от нечия аларма. Отворих си очите едвам едвам и видях, че беше телефона на Шон затова само изключих алармата без да хвърлям телефона в стената. Мамка му!!!! МЕГА лошото ми е! Ема беше права. Малко прекалих. Ох мамка му. Дори не мога да си затворя очите без да ми стане още по-лошо. Някой чукна на вратата. Станах и се подпирах на стената. Отворих и видях госпожата. Трябва да ставате за закуска. Някой даже вече са долу. Колко е часа? 8. Аха добре. Ще ги събудя. Госпожата си тръгна и затворих вратата. Хорааа! Ставайте. Време е за закуска. Всички със стонове си отвориха очите. Ема първа стана и си извади телефона от зарядното. Как сте? Попита тя. Ужасно. Имам такъв махмурлук. И аз. И аз. Аз съм добре. Каза Ема. Ама как така? Не знам. Просто не ми е зле. Явно държиш на алкохол. Явно.
Г.Т.Н Ема
Станах и отидх в банята. Измих си зъбите и лицето и си сресох косата. Излязох и Изи влезе след мен. Аз чаках Адам и Шон да влязат в банята за да се облека. След малко Изи излезе и момчетата влязоха. Казах ли ти? Оф. Много ли ти е лошо? Мх. Как да го накарам да мине? Не знам честно. Аз винаги съм изтрезнявала естествено. Оф...
След малко всички бяхме готови и слязохме на закуска. Добро утро. Шшш. Май някой е станал от грешната страна на леглото! Извинявай. Каза Наш. Но всички тук сме с ужасен махмурлук. Ти не си ли? Не. THE FUCK? Нали. Съгласи се Адам. Брат тя изпи вчера 5 големи водки, две от тях на екс. И сега нищо и няма!!! Мама ти деба...
Аз само му се усмихнах мазно.
С Изи седнахме в края на масата и Адам и Шон седнаха от двете ни страни. Ядяхме мълчаливо докато госпожата не започна да говори. Така деца сега понеже ние сме готови ще тръгнем малко по-рано от вас, а вие ще бъдете с шофьора си. Ние кимнахме и се донаядохме. Отивахме към автобуса, но се сетих, че си забравихме телефоните и с Изи се върнахме да си ги вземем. Качихме се в автобуса и видяхме Виктория и Клоуи да седят в Шон и Адам на нашите места. Отидохме до тях. Ъ извинете, но това са нашите места! Оу съжаляваме, но вече си оставихме багажа пък и пътят е кратък, а и не мисля, че Адам и Шон ще имат против ако веднъж не седят с вас. Докато си свърши изречението я гледах с погледа "Ей Кучко". Но тя само ми се усмихна. Погледнах към Шон и Адам и нищо. А дреме ми. Отидох напред и седнах до Велимир. Изи седна до Николай. Изглеждаше супер тъжна. Разбирам я и аз бях така, а Адам не ми е гадже.
Г.Т.Н Изи
Е не. Ебаси кучките. А Шон..... Как може да не каже нищо!! Тъпак. Ще го видим. С Ема и другите си говорихме и беше много приятно, но се обърнах назад и всички се смееха и...
•°•5 часа по-късно•°•
Не трябваше ли отдавна да сме пристигнали? Да ама.... И изведнъж автобуса започна да се друса и след 2 минути спря. Беше вече около 8 вечерта и не беше много светло. Шофьорът дойде и ни каза, че автобусът се е повредил, а този на учителите е твърде напред. И какво ще правим сега? Ами имаме достатъчно палатки, а и вече е тъмно така че ще трябва да пренощуваме. Ако тръгнем да търсим помощ ще се загубим а тук телефоните нямат покритие. Слязохме от автобуса и си взехме палатки. В палатка може да спят от 2-4 души. С Ема решихме да си вземем палатка само за нас двете. Докато си оправяхме палтката или поне се опитвахме чухме Виктория и Клоуи да се оплакват, защото не могат да се справят. След това Шон и Адам отидоха да им помогнат. Оправиха им палатката и Виктория целуна Адам по бузата за "благодарност", а Клоуи само прегърна Шон. Явно знаеше, че сме заедно. Кучки....
Ние се отказахме от нашата палатка. Беше невъзможно. Нужда от помощ? Вдигнахме глави и видяхме Симеон и Методи. Да моля. За 5 минути ни оправиха палатката и ги прегърнахме. Айде да правим нещо. Предложи Ема. Какво? Айде да си направим лагерен огън. Айде. Щях да кажа на Ема да дойде да вземем дърва, но тогава чух Шон. Да няма проблем ще спим при вас в палатките тази вечер. Ааа не!! Отидох и дръпнах Шон настрани. Шон май забравяш кой ти е гадже! Да не би да ревнуваш? Не, но...Но ревнуваш! Престани! Ако сега аз спя с някое от другите момчета в палатка приятно ли ще ти бъде? Той се смути и аз си тръгнах, но той ме хвана за ръката и ме върна. Не си отивай. Аз не казах нищо само си отскубнах ръката от неговата и тръгнах към Ема. Какво стана? Нищо. Изи! Скарахме се. Съжалявам. Нищо нали си имам теб. Събрахме дърва и се върнахме при другите, но не видяхме почти никой от другото училище. И точно тогава някой изскочи зад нас и ни стресна. Бяха Методи и останалите. Абе ей! Те само смееха. След малко си запалихме огън и си говорихме почти цяла вечер. След това с Ема отидохме да спим.
Г.Т.Н Шон
Мамка му! Аз тъп ли съм или да! Няма по-голям идиот от мен! Другите момчета само се съгласиха с мен. А сега като е с другите....
Адам дойде при мен и ме потупа по рамото. Нали знаеш, че и ти не си се измъкнал? Смисъл? Ясно е, че Ема е влюбена в теб. Мислиш, че сега като бяхме с Виктория и Клоуи не и стана гадно ли? И ти затънал колкото и аз. Знам, но...
°•°На Сутринта°•°
Г.Т.Н Ема
Чух някой да вика и веднага станах. Беше класната ни с другите учители. Викаха по шофьора. Аз отидох при тях за да видя какво става. Ох Ема слава богу, че си добре.Класната доста ме харесва. Защо да не съм? Ами спали сте сами посред нищото. И то навън. Повече няма да ви вози господин Шармън. Ама защо? Той не е виновен, че автобусът се повреди! Пък и ако не бяхте тръгнали без нас това нямаше да се случи! Е да, но...
Без но госпожо. Винаги сте ни учили да поемаме отговорност за грешките си. Е вземете пример от себе си. Огледах се и видях, че вече всички се бяха събудили и ни гледаха. Пък и знаете ли колко забавно беше? Сред природата. Без тези телефони. Цяла вечер всички си говорихме и се забавлявахме. Добре хубаво. Но внимавайте! Каза тя на господин Шармън. Приготвяйте се. Благодаря ти! За нищо. Все пак не бяхте виновен. Той ми се усмихна и аз отидох да си взема нещата.