Слънце И Луна

4 глава

Кристен беше облечена с черна рокля, която се разкроява малко над кръста и беше вдигнала косата си на леко раздърпан кок. Момчетата бяха с футболните си якета, тениски и дънки.
- Хей, здравейте, има ли с какво да помогна? - Кристен попита любезно. Тя си беше такава, правеше път и на мравката. Мила и всеотдайна.
- Не, мерси, всичко е готово. - Усмихна и се Алекс.
- Тогава партито да започва!!! - Развика се Дейв и се нахвърли на Алекс. Аз извих очи и подканих Маркъс да влезе.

******

Всички от цялото училище бяха дощли, водеха си и приятели,които дори не бях виждала. Имаше силна музика, всички танцуваха. Алекс танцуваше с Дейв, а Кристен беше хванала първото момче и се усмихваше, сякаш от това зависи живота и.
- А Яна. Няма ли да се забавляваш? Имаш рожден ден днес! - Не бях усетила кога Маркъс се е приближил до мен и ми се усмихваше леко.
- Ами всъщност рожденият ми ден ще свърши точно след 2 часа и 35 минути, така че мисля да си остана тук. - Отговорих аз леко смутено. Когато той беше около мен се държах глупаво и говорих глупости.
- Каква е историята на това пони? - Той вдигна ръката ми и разгледа внимателно рисунката на пони, която бях направила по-рано.
- Ами това ,един вид, е обсебване по понита. - Аз се разсмях. Не бях пила и чаша алкохол. Храната пък, бях отказала точно преди да започне партито, понеже ми се гадеше, защото бях преяла с снаксове.
Маркъс се почуди, преди да каже това:
- Искаш ли да танцуваме? - Май сърцето ми спря да бие. Сякаш можех да чуя всичко, но нямах сили да помръдна. Беше прекрасно, никога не съм си и помисляла за това което щеше да се случи тогава.
- Ами, ъ да, разбира се. - Той ме хвана за ръка и ме издърпа до мястото което всички бяха определили за дансинг. Придърпа ме по близо до него, а аз увих ръце около врата му. Песента беше бавна и ние се движехме плавно. Алекс ни се усмихна колебливо от тяхното място с Дейв.
Зарових лице във врата му и се отпуснах. Явно нямаше нищо против, защото ме хвана по-здраво за кръста.

Нещо стана, Алекс излезе с гръм и трясък от къщата. Избутах Маркъс от мен и му се извиних. Тръгнах след нея, започнах да се отчайвам. Тогава я видях беше седнала на една веранда и плачеше. Гримът и се беше разтекъл. Вдигна глава и започна по-силно да ридае.
- Алекс какво стана? Защо избяга така - попитах я притеснено. Какво ли беше станало щом се беше разстроила. Тя никога не плачеше за глупости, винаги търпеше критики и обиди. Тя беше силна, притесних се за нея щом я видях да плаче.
- Не нищо ми няма, просто избухнах леко. - Тя избърса сълзите си. - Ще отида да си оправя грима и ще се върнем на партито нали? Трябва да духнем свещичките на тортата. - Тя тръгна обратно към къщата и влезе в банята. Аз я изчаках пред вратата. Когато излезе приличаше на чисто нов човек. Явно напразно съм се притеснявала, тя ми се усмихна и се върна обратно при Дейв и компания. Аз отидох при Кристен.
- Какво и стана на сестра ти? - Попита ме тя разтревожено. - Никога досега не съм я виждала да плаче. Всичко на ред ли е?
- Ъъ да, просто и дойде в повече. - Успокойх я аз.
- Охо виж тортата идва - Кристен надвика музиката. Тортата беше триетажна, шоколадова, с пръчици, бисквитки и малки пурички. На нея имаше точно 16 свещички, не знам защото ги преброих. На нея бяха написани имената ни с големи букви. Приближих се до Алек хванах я за ръка, целунах я по бузката и й казах да си пожелае нещо.

В този момент всички запалиха бенгалски огън. Явно някой им беше раздал. Атмосферата беше приятна, аз бях щастлива това личеше и по лицето на Алекс. Ние приближихме тортата, поехме си въздух и започнахме да духаме свещичките на един път. Всички ръкопляскаха, викаха и ни поздравяваха. За първи път се почувствах важна. Докато приемахме поздравленията ни, навън започна заря. Излязохме навън, беше красиво зарята продължи почти 10 минити. Три момчета от класа ни я бяха пуснали в наша чест.

******

Всички се бяха разотишли и аз, Алекс и Кристен разчиствахме. Маркъс остана също да помага, но ние го отпратихме. Беше ни неудобно да го оставим да чисти с нас.
Когато приключихме с Кристен си казахме по едно чао, защото бяхме капнали за да се прегръщаме и целуваме.
С Алекс се качихме в стаята ни, облякох си пижамата. Алекс си облече дантелената нощница, свали грима и седна в леглото по турски.
- Трябва да ти кажа нещо. - Изглеждаше притеснена. Веднага се сетих, че става въпрос за момента когато я видях да плаче.
- Да, казвай, слушам те. - Аз и отправих успокоителна усмивка и зачаках, когато тя каза....

- Харесвам Маркъс...

Бамммм , гръм от ясно небе!!!!!!

Здравейте, ами споделете мнението си. Искам да видя какво мислите за историята на близначките.
Коя повече харесвате?