7 глава

204 19 7
                                    

- Здрасти Маркъс... Какво правиш тук? - попитах аз оглеждайки Алекс от глава до пети, докато тя се подсмихваше.
- Ами... Очевидно Алекс поръча пица, а аз работя като разносвач на пици за да изкарам пари. - поясни той и подръпна тениската на която пишеше " пици зоро ". Усмихнах се, платих му и затворих вртата. Оставих пицата на плота в кухнята, отидох да се преоблека. Сложих розов топ до кръста и бели къси панталонки.
- Алекс ти знаеше ли, че Маркъс разнася пици. - Попитах я аз, докато взимах пицата и седнах на барплота.
- Аз от къде да знам? Да не съм врачка? - Мхм нещо в цялата тази работа ми понамирисваше и не, не беше от пицата. Скочих от плота и пуснах музиката силно, така че да се чува в цялата къща. Започнах да се кърша енергично, докато си похапвам пица. Взех едно кенче бира от хладилника и си го отворих за атмосфера.
- Изглеждаш глупаво - усмихна ми се Алекс - Но не колкото мен - Тя взе една вилица и започна да пее. И двете танцувахме и пеехме като полудели. Запътихме се с танцува стъпка към нашата стая, Алекс направи лунната походка а аз и ръкоплясках. Оставихме пицата и бирата на пода и седяхме, говорихме си и се смяхме до късно вечерта.

******

На сутринта облякох бяла блузка с къс ръкав до кръста, къса черна пола на розови цветя, сложих белите маратонки. Отидох до огледалото сложих спирала, нареших косата си и я вдигнах на хубав и стегнат кок. Взех си розовата жилетка, чантата, целунах Алекс по бузката и излязох.

Кристен ме чакаше пред къщата с нейният жълт мини купър. Уууу това момиче изглеждаше много секси с клин. Тя отказваше да носи клинове, защото подчертавали дупето й. Вчера я навих да облече и днес ще се нарадваме на хубава гледка. Тя ме поздрави. Оправи си косата, защото я беше навила на маша.
- Довечера ще има парти, ще ходиш ли? - попита ме тя. Изглеждаше нетърпелива. - Натан ще го прави и каза задължително да присъствам.
- Ами тогава отиваме, значи Натан вчера говореше с теб така ли?
- Ами да, мисля че ме харесва!
- Кой няма да те хареса с този клин? - Попитах я и я побутнах лекичко, тя ме удари заради моя сексапилен комплимент.

Веднага след като излязохме от колата по нас се залепиха мазни погледи. Крис отметна коса. Тя се запъти към Натан охооооо..... Колко ли близки са станали щом тя го целуна по бузата?... Тя побърза и ме настигна.
- Какво става с вас Крис? Да не би да сте заедно?
- Да кажем приятели с привилегий.
Продължихме към класната стая. Училищните часове се нижеха по бавно и от ленивец. Постоянно си гледах телефона за оставащите часове и минути.

След всички часове се прибрах към нас, влязох в банията и пуснах студената вода. Излязох по хавлийка и започнах да ровя из шкафовете за дрехи които ще нося на партито. Намерих една рокля, съставена от две части. Горната част беше бяла и се свързваше с долната с няколко бели връзчици. Надолу роклята беше лилаво-розава, къса и удобна. Сложих розови сандали на ток. Сплетох плитка в горната част на косата, а долната оставих да се спуска свободно.

С Крис тръгнахме заедно към партито. Тя беше облякла много изрязани дънкови къси панталонки, бял потник и беше сложила ужасно високи черни токове. Косата и беше спусната. Изглеждаше като рокерка с това кожено яке, отиваше й. Влязохме вътре. Беше шумно, някой ме хвана за ръката и ме издърпа да танцувам. Беше Дейв, въртеше се около мен сякаш съм печелившото му билетче от лотарията. Бутнах го грубо и продължих да обикалям. Видях кенчета бира и без да се замислям тръгнах към тях. Отворих едно и започнах да го поглъщам на големи глътки. Хванах някакво момче и започнахме да танцуваме. Аз се движех около него а той държеше ръцете си на кръста ми. След като приключих с танците потърсих Кристен. Тя седеше на плота в кухнята а между краката й се беше наместил Натан. Те се натискаха, изглеждаха много сладки, а и си отиваха.
Реших да не ги прекъсвам и продължих към центъра на купона. Седях права и гледах как хващат едно момиче и го напиват с бира. В този момент две ръце се обвиха около кръста ми е ме обърнаха към извършителя на действието. В първия момент реших, че аз ще съм следващата която ще напият, но това беше Маркъс. Седяхме и се гледахме. Придърпа ме към себе си и ме прегърна.
- Яна много съм пиян... - Аз го изгледах и се усмихнах. - Ти дойде все пак...
- Маркъс май ще трябва да те приберем а? - изтръгнах се от прегръдките му, хванах го за ръката и го повлякох към изхода. Тръгнахме към неговият дом, като го придържах да не залита.

Звъннах на звънеца. Брат му ми отвори. Той беше по-голям от Маркъс, но и също толкова красив и строен като него.
- Здравей Яна, защо си го мъкнала до тук, трябваше просто да ми звъннеш. Неудобно ми е така! - Той се усмихна искренно хвана Маркъс насочи лицето му към мен посочи ме с пръст и каза на Маркъс.
- Трябва да си й благодарен, предлагам за извинение да я поканиш на среща идиот такъв...- Аз се усмихнах ведро и се надявах тъмната нощ да прикрива червените ми бузи. Братът на Маркъс го бутна и той се свлече на пода. Благодари ми отново и аз се изнизах от верандата им към вкъщи.
Когато приближих къщата ни, различих светлините на линейка. Какво ли е станало? Сигурно Александра е подпалила къщата?

Слънце И ЛунаWhere stories live. Discover now