Слънце И Луна

12 глава

Запътих се към вратата. Влязох вкъщи... Алекс се беше върнала от болницата, щях да изкрещя от радост.
- Искам да ми разкажеш всичко. - Каза тя. А аз едва не припаднах. Започнах да й разказвам всичко подробно. Казах й за целувката. Тогава се усетих, че съм облечена в тъмно червеното яке на Маркъс. Щях да му го върна в понеделник.
- Яна гордея се с теб. По случай първата ти среща с Маркъс ще поръчаме италианско. - Тя започна да набира номера, поръча пица, спагети, някакви равиоли и сосове.

Когато ни дойде храната я взехме и се отправихме към хола, постлахме на земята одеало, пуснахме филм и започнахме да се храним.
- Знаеш ли Яна... - Погледнах я докато дъвчех пицата с течащия сос по краищата й. - Маркъс е твой. - Едва не се задавих, сестра ми никога не отстъпваше момчета, та тя беше едно от най-популярните момичета в гимназията. - Недей да ме гледаш така, наистина си личи, че си влюбена в него. Аз изпитвам само симпатий към него. - Кой можеше да я вини, той беше перфектен, когато погледнеш в очите му сявода
потъваш в уникално тъмните му сини очи. - А от друга страна, аз ще си намеря момче, което ще ме обича и цени, такава каквато съм си ОТКАЧАЛКА. - Прегърнах я и започнах да повтарям колко много и благодаря. Тя се изправи и ми каза "искаш ли да ходим и да се изкъпем в басейна на съседите". Ахнах това беше запазената ни марка на щастие. Аз скочих на конче на гърба на Алекс и тръгнахме към двора. От там тя ме прехвърли през оградата и се приземих в двора на съседите, след като тя се прехвърли започнахме да тичаме към басейна. Бяхме се съблякли почти голи когато вече скочихме в студената вода.

След като постояхме известно време и вдигахме врява,от къщата на съседите се разнесоха гласове, бързо излязохме от басейна и преди да ни усетят си събрахме дрехите и се върнахме в нашия двор полуголи, мокри и кални. Влязохме в къщата и отидохме в банията. Съблякохме всичко от нас, напълнихме голямата ни вана до горе с гореща вода, пуснахме ароматизиращи бомбички с люляк и роза. Натопихме се в ваната и започнахме да се смеем.
- Това ни е за последно... Ако разберат нашите.. - Разсмях се аз.
- Няма и да споменаваме за тази случка... - погледна ме строго Алекс.

Навлякохме се в хавлий и напуснахме помещението, подсушихме се и се намъдрихме в памучните ни пижами. Легнахме в леглата си и изгасихме светлините. Бех толкова изморена, но едновременно и с това щастлива. Тогава разбрах, че това беше най-прекрасния ден, а той никога повече нямаше да се повтори.