Слънце И Луна

11 глава

Излязохме навън, вече почваше да се стъмва. Тръгнахме бавно към колата, той ми отвори вратата. Аз хванах роклята си така че да не се види нищо от това което се намира под нея и се качих. Той затвори вратата след мен. Заобиколи колата и се качи.
- Е... Време е за кино! - Той се усмихваше широк. - Искренно се радвам, че ще ходя на кино с теб. Няма човек който да ме забавлява така като теб. - Аз се разсмях, наистина беше смешно, той сигурно въобще не подозираше за чувствата който имах към него. Колата потегли. Започнахме да говорим за зърнени закуски и завършихме с марки на коли. Смяхме се докато не стигнахме до киното. Той слезе и ми отвори вратата на колата. Хвана ме за ръката, издърпа ме да изляза и затвори вратата след мен.
Влязохме вътре в киното, той купи билети, пуканки, напитки и желирани мечета. Помогнах му с тях и започнахме да наближаваме залата в която щеше да се прожектира филма. Седнахме по средата, за да може да виждаме по-добре филма.
- Добре мисля, че няма за какво да говори за това хайде да играем на въпроси? Аз задавам, след което ти отговаряш и после ти на ме. Съгласна ли си? - Кимам толкова енергично, че усещам как главата ми експлодира. - Какво си помисли когато ме видя пиян?
- Ами че трябва да те прибера у вас, преди да извършиш някоя глупост. Какво мислиш за мен Маркъс?
- Мисля, че си една красива, интелигентна, мила и сексапилна млада дама. - КРАЙ... Пак почервенях цялата. Погледнах го невярващо на чутото и се приближих до него. - Въобразявам ли си или когато съм наблизо ти се изчервяваш?- Пламнах...
- Ами... Всъщност не си въобразяваш, просто не съм свикнала момчета да се държат с мен мило и .... А ти просто... Не мога да довърша изречението съжалявам...- Разсмивам се а той хваща раменете ми приближава се и прошепва в ухото ми "Питай".
- Ще гледаме ли филма? - Аз му се усмихвам, той вдига едната си вежда.
- Хитра си.- казва ми. Така приключва нашият разговор и се съсредочаваме върху филма.

******

След като свършва филма, взимаме остатъците от храната си и ги изхвърляме в контейнерите. Изкачваме бавно стълбите хванати за ръка докато стигнем до изхода. Навън вали. Излизаме и започваме да тичаме към колата. Не я намираме, той осъзнава, че сме паркирали отпред и ме издърпва към предната част на киното. Там откриваме колата, така както я оставихме. Качваме се, веднага след като затръшвам вратата след себе си обръщам предното огледало към мен и установявам, че гримът ми се е разтекъл. Маркъс ме гледа.
- Красива си така... - Той взима от задната седалка тъмно червено яке и ме загръща с него. - Ето...
- Благодаря ти Маркъс... - Усмихвам му се. Той запалва колата и потегляме към вкъщи. Разговори няма. Времето е ужасно и не искам да го разсейвам от пътя. Когато стигаме пред нас той ме поглежда.
- Искам да направя нещо разтърсващо... Даваш ли ми?
- Дъа...- Той се навежда към мен и ме дарява с най-прекрасната и нежна целувка.
- Не исках да е чак толкова разтърсващо, затова няма да е трайно.
- Благодаря ти... - Повторих аз и слязох от колата.

Дано ви е харесала и тази глава, ако отзивите са положителни ще продължа с писането на разкази/историй
Благодаря ви 😃😃😃