Слънце И Луна

8 глава

Започнах да тичам към къщата. Видях как завличат Алекс цялата подута в линейката.
- Мамоооо..... Тате.... - Започнах да викам докато не видях познатите им лица да ме гледат разтревожено.
- Яна.... Тук сме... - Те ми отвърнаха
- Какво е станало с Алекс? Пак ли се е проявила алергията към черен пипер? - Усещах как щях да се разплача, последният път доктора ни предупреди.... "Ако Александра прекалява с черния пипер алергията ще се появи пак. Тя ще се подуе, това ще доведе до затискане на трахеята. Което означава, че ще има затруднения с дишането. Трябва да сте особено внимателни."... Думите на доктора ми се повтаряха в съзнанието докато не изпаднах в транс.
Влязох в линейката с Алекс. Казах на медиците, че съм й сестра и те ме допуснаха до нея. Така потеглихме към болницата. Родителите ни бяха зад нас с колата.

Седях в фоайето и чаках. Беше ме страх, чивствах се неспособна да помогна. Ами ако беше сериозно, това можеше да е фатално. Докторът излезе.
- Ъа... Здравейте... Вие сте за Александра нали? - Аз и моите родители кимнахме - Ами не е толкова сериозно колкото миналия път, но ще трябва да остане под наблюдение за няколко дни. - От мен изпадна камъка който се беше заклещил между гърдоте ми.- Можете да влезете и да я видите.

Влизам плахо в стаята, тя седи и ме гледа от отсрещния край, хвърлям се в прегръдките й. Галя я успокоително по главата, докато се опитвам да спра сълзите й. Повтарям й, че всичко ще се оправи, всичко ще е наред, ще идвам да я виждам през тези няколко дни. След като тя заспива, аз и моите родители се качваме в колата и си тръгваме. Оставили сме и всички неща от който ще има нужда.

Прибирам се капнала от умора. Свалям от себе си всичко освен бикините си и нахлузвам една широка тениска отгоре. Лягам с мисълта за Алекс и че ще се оправи.

******

Ставам закусвам гофрети с нутела, сама съм, така че не съм си направила труда да се обличам още.

Днес е събота, с Кристен ще ходим на кино. Решили сме да гледаме някакъв филм с тийнейджъри които отиват в някаква хижа. Комедия е .... Обличам чрните си дънки които са цепнати на коленете, слагам сутиен и някакъв топ на две понита които са разположени точно на гърдите ми. Косата я правя на две малки кокчета, взимам си телефона и излизам.

Пред киното съм, чакам Кристен. Виждам я как излиза от някаква кола а от вътре Натан ми маха. Усмихвам му се и отвръщам. Кристен се приближава и аз веднага подхващам историята за Алекс. Тя изглежда разсеяна.
- Значи пак с тази алергия а?
- Мхм, ами какво става с теб и Натан?
- Всъщност точно за това щях да ти разказвам.... Ами той ми предложи..
- И ти прие - Прекъснах я аз....
- Да освен това след партито аз и той отидохме в едно татус студио... Ами той се татуира и реши, че иска да съм до него... Тогава реших да си направя и аз татуировка.- Тогава тя ме хвана за ръката и ме повлече към тоалетната. - Трябва да ти я покажа... - тя свали полата си, вдигна бикините малко нагоре. Аз ахнах беше толова красива, татуировката и беше някакво цвете завито около левия й крак. И пак повтарям отиваше й. Тя вдигна полата си.

- Еее...?
- Лал... Кристен страхотна е. Наистина много ти отива. - Тя започна да подскача от радост. Тръгнахме към касата за бишети, купихме си билети, пуканки, напитки и влязохме в залата. Седнахме най-отзад. Започнахме да разговаряме.
- Яна, трябва да знаеш че загубих девствеността си снощи с Натан...
Челюста ми се откачи и усетих как падна на земята. Тя ми затвори устата и продължи. - Беше толкова хубаво.- Започна филма, ние не му обърнахме внимание. Продължихме да говорим на тази тема. Тя ми разказа за всичко. За Натан, за татуса, за това какво още са направили. Бях изключително щастлива за нея.... Ето това било значи....

Излизахме от киното, когато видях Дейв и компания да приближават.
- Хей Яна.... Трябваа да говорим....... Ела насам...

Настръхнах.