Слънце И Луна

42 глава

Боже, наистна ли това прекрасно момче, което спеше толкова невинно в леглото беше цялото мое? Каква глупачка съм, как само се залъгвах. Няма човек на който да му пука повече за мен от Маркъс. Приближих се на пръсти и го огледах. Лежеше спокойно, а гърдите му се надигаха бавно и плавно... Как исках да заровя главата си в тези гърди... Не... Трябва да си тръгна... Обърнах се бързо, но преди да тръгна, усетих топлата плът която хвана ръката ми. Маркъс се беше събудил, беше толкова сладък и сънен. Косата му стърчеше на всички страни като антенки, сякаш искаше да има връзка с космоса. Гледах го, той разтърка очите си с другата ръка и се усмихна мило.
- Трябва да вървя! - Казах, сякаш всеки момент щях за заридая...
- Нее... Чакай малко... Защо? - Той беше объркан сякаш не знаеше, че скъсахме. След малко очите му светнаха като си спомни вечерта на кейчето. -  Виж Яна, седни нека поговорим, искам те ужасно много в живота си и няма да се откажа или да си тръгна само защото сме се скарали!! - Той беше толкова красив, малката светлина от външната лампа осветяваше Маркъс от кръста нагоре... Беше красив. - Наистина съжалявам, обичам те... Много.
Седнах на края на леглото и кръстосах краката си, бях с лице към Маркъс... Прекрасния мой Маркъс. Усетих как студените ми сълзи се изливат.
- Яна недей, моля те спри да плачеш... Ще се разберем, обичам те скъпа, спри моля те... - Той се приближи до мен и ме прегъна, главата ми беше върху гърдите му и усещах как сърцето му препуска. Той ме целуна нежно по главата, опита се да изтрие сълзите ми, но те не спираха. Хванах тениската му с ръце и притиснах още повече тялото си към неговото.
- Такава глупачка съм, обичам те Маркъс. Съжалявам, че провалям почивката на всички ни, съжалявам, че скъсах с теб.. Съжалявам за всичко което направих. Обичам те. - Сълзите ми не спираха да се изливат, сякаш някой изливаше вода отгоре ми. Вдигнах главата си към лицето на Маркъс и видях как една сълза от неговото лице падна върху моето.
- Недей да съжаляваш, обичам те, бих ти простил всичко, искам те обратно в живота си... - Изтърках моркото си лице в тениската на Маркъс и му се усмихнах, изправих се малко за да мога да стигна лицето му и да го целуна. Целувката беше сякаш отново поемам дъх. Той ме прегърна през кръста и наклони телата ни така, че да се приземят нежно върху леглото му. Притиснах се отново до него, бях щастлива.
- Винаги ще съм част от живота ти Маркъс...
- Това означава ли, че отново сме заедно слънце?
- Да, винаги ще сме заедно във всичко... Обичам те. - Той ми се усмихна и ме зави с едно тънко одеало, лежахме и си говорехме какво ще правим утре. Трябваше да кажа на Гейб, че не може повече да се виждаме. Не изпитвах нищо повече към него от прости симпатий и трябваше да му се извиня. Обичам Маркъс, това няма да се промени толкова лесно.

Маркъс заспа, аз още дълго си мислех за това което стана и нямаше да се учудя ако утре като стана си бях в стаята и нямаше и следа от Маркъс... Може би...

                          ***

Събудих се, две нежни ръце ме обгръщаха. Значи все пак не беше сън, Маркъс още спеше спокойно. Гледах го... Сърцето ми се разтапяше. Вдигнах едната му ръка така че да се освободя от хватката му, станах леко за да не го събудя. На пръсти се приближих до банята и влязох в нея. Пуснах душа и влязох под студената вода... Мислите ми продължаваха да се въртят около вчерашните събития. След като свърших с душа, обвих една кърпа около мокрото си тяло и излязох от банята, Маркъс седеше в леглото, гледаше ме и се усмихваше нежно...

Е как стана? 😃😃