Слънце И Луна

10 глава

Оставих я да излее целият си гняв. След това я прегърнах и си тръгнах.
Прибрах се вкъщи. Нашите бяха нощна смяна, не знаех какво да правя.Реших да си направя маникюр. Взех някакво прасковено и започнах да мажа ноктите си един по един. Изчаках ги да изсъхнат и нанесох безцветен отгоре им. Бяха перфектни.

******

На сутринта паднах от леглото, колко хубаво започнах новия ден. Станах и отидох до телефона. Поръчах си донъти. От всеки вкус по един. Щях да мина през болницата да оставя малко и на Алекс. Когато донатите дойдоха отделих няколко в една кутия, сложих панделка и приготвих кутията. Започнах да отхапвам от всеки донът и да смесвам вкусовете. Сипах си чаша ягодово мляко и потопих един донът в нея.

Бях пред болницата, влязох вътре и казах на рецепцията да предадът тази кутия на Алекс. Накараха ме да попълня някаква бланка за самоличност. След като свърших и тази работа си тръгнах. Отидох в парка, започнах да се разхождам, купих си ванилов сладолед с шоколадови пръчици и цветни стърготини. Чух някой да вика името ми. Обърнах се и видях Маркъс.
- Здравей Маркъс. - Не го бях виждала от купона в петък, изглеждаше изтрезнял.
- Здрасти, разбрах за сестра ти. Тя как е? - Той наклони главата си на една страна и ме погледна все едно не разбираше нищо.
- Всъщност е добре, казаха, че не е нищо сериозно. - Усмихнах му се аз и продължих да ям сладоледа си.
- Виж извинявай, че трябваше да ме водиш до нас в петък. Даже съжалявам, че ме видя в тази моя страна, никога не бих пил пред теб нарочно. Просто мислех, че няма да дойдеш, а когато те видях беше толкова красива. - Той млъкна, наистина ли мислеше, че съм красива. - За извинение те каня на среща с мен. Какво ще кажеш? На някой скъп ресторант ли искаш да те водя или на кино? - попита ме той усмихвайки се.
- Виж първо няма за какво да се извиняваш, сестра би е била много по-зле от теб така че... А и да ще изляза с теб. Искам ти да избереш като за първа среща. - Аз го погледнах в очите и му намигнах, а той се разсмя.
- Добре отиваме на кино тази вечер в 18:00 съм пред вас и ще те взема с колата нали?
- Да, разбира се. Ще те чакам те с голямо удоволствие. А сега чао, не искам да ме виждаш как ще се омажа с сладолед. - Помахах му и побързах да си тръгна. В отговор чух само "18:00 ч.". Това беше най-прекрасния момент в живота ми. Тръгвам към вкъщи щастлива от това, че изядох сладоледа си без да се омазвам и, че след 6 часа имах среща с най-прекрасното, красивото, милото и паровно момче на света. Трябва да кажа на Алекс, така гласят правилата.

Когато се прибрах писах на Алекс " Маркъс ме покани на среща, нали нямаш нищо против? ". След пет минути дойде и отговорът " не, разбира се, забавлявайте се". Тогава целунах телефона си и паднах на земята пт адреналин.
Трябваше да реша какво да облека за срещата.

*****

Облякох малка тюркоазено синя рокля, обух розови маратонки които да отиват на цвета на роклята, навих косата си на маша и сложих лек грим. Чаках да дойде 18:00.

След малко на вратата се позвъня, на верандата стоеше Маркъс който беше облякъл сив анцунг, бели маратонки и черна тениска. Беше сладко. Отворих вратата.
- Тръгваме ли? - той ми подаде ръка, която аз приех без да се замислям.

Здравейте, колкото и малко да сте бих искала да чуя мненията ви и дали да продължавам да пиша... Благодаря ви 😄😄😄😘😘