Слънце И Луна

27 глава

След като пристигнахме в мола, започнахме да обикаляме из магазините. Тези магазини нямаха край, караката ми се стопяваха отново и отново щом виждах пред нас още магазини. Тези витрини окъпани в светлина и дрехи които струват повече от цялата ни къща.
- Таммм.... Искам да влезем там... - Кристен сочеше един магазин, подскачаше и започна да дърпа мен и Алекс към този така прост на външен вид магазин. Запътихме се бавно към магазин за официални рокли. Не ми харесваше особено, роклите бяха твърде ретро. Аз исках нещо вълнуващо и ново, не исках да е елегантно, исках да е удобно. След като влязохме в магазина, Крис започна да оглежда моделите на роклите, аз и Алекс стояхме като замръзнали на едно място.
- Аха... Бинго...- Крис извади една зелена рокля, отпред беше къса а отзад дълга. Беше ужасна, нямам си напредстава защо и харесваше, но точно сега исках да е щастлива. Крис влезе да я пробва. Стоях мълчаливо и търпеливо я чаках да се покаже от пробната. След като излезе... Уау на нея наистина и отиваше, проблема бяха татусите. Не им беше мястото там или пък на роклята не й беше мястото там.
- Ее... Какво мислите?
- Ужасно ееее... - Алекс извърна глава и направи гримаса която показваше, че ще повърне.
- Не й е мястото сред татусите ти. - Аз й обясних, гледах да не наранявам "чувствата" й.
- Оффф... Накрая ще отида гола.
- Ами сигурна съм, че Натан ще се съгласи. - Алекс се изпусна, аз я изръгах с лакът в ребрата, за да разбере, че не може да казва ваичко ей така.
- Имате ли нещо по-елегантно? - Казах аз посочвайки й татусите на Кристен. Продавачката кимна в отговор, започна да претърсва рафтовете и закачалките, докато не извади една къса червена рокля закриваща коленете й, която точно отиваше на косата на Кристен. Аз взех роклята от ръцете на продавачката.

- Пробвай я...- Тя взе роклята и отиде обратно в съблекалнята. Аз и Алекс отново чакахме, след като Крис излезе, сигурна съм, че и двете с Алекс щяхме да паднем. Тя изглеждаше зашеметяващо. Татусите си бяха на мястото и даже стояха уникално на самата й визя. Продавачката й предостави едни черни сандали на висок ток, направи косата си на кок и се огледа в огледалото.
- Това е... Крис ти си...
- Уникална... - Прекъсна ме Алекс и постави ръцете си пред устата. Изглежда вече не мислеше, че Кристен е така наивна...
- Взимаме я... Опаковайте я моля. - Изтърси се спокойно Крис и влезе обратно в пробната, за да свали от себе си прекрасната рокля.

Малко по-късно аз, Алека и Крис се разхождахме из мола. Кристен беше готова за бала, сега бяхме наред ние. Пиехме бавно кафето си край един от малките фонтанчета в мола. Просто седяхме кротко на една пейка и си мълчахме съвсем съзнателно.
- Е ти каква рокля искаш Алекс? Попита я Кристен, не вярвах, че въобще я интересува вкусът към рокли на Алекс, но си признавам и аз бях любопитна да науча.
- Ами искам да е нещо елегантно, но и едновременно да е модерно. Твоята рокля наистина ще ти стои страхотно, а и с тези твоите татуси. - Тя се усмихна, приближавайки кафето към устата си. Отпи малка глътка от него и зачака отговор от страна на Крис.
- Да, така мисля. Искам да видя изражението на Натан. - Тя стана и започна да ни подканва и ние да я последваме. Е успя. Оглеждахме се за магазини, още преди да ги видя, Алекс ни дърпаше към някакъв тийн магазин за бални рокли. Влязохме, а тя вече тършуваше за рокли, беше награбила сигурно 20 рокли. Запъти се към пробната а ние след нея. Добре че имаше столчета, за да има къде да се срутим и да наблюдаваме модното ревю на сестра ми. Първата рокля беше синя, ужасно й стоеше, приличаше на чувал горката. Втората беше ярко червена, но се отказа след като разбра, че червеното е доста търсен цвят. Накрая реши да вземе черна, но явно й е била скучна, защото в последния момент тя грабна една тъмно червена рокля с презрамки, и се върна обратно в пробната. Излезе, като най-лъчезарното същество на света, роклята стоеше точно по нея, имаше дълбоко деколте и отиваше на цвета на кожата й.

- Не ми пука какво мислите, искам я. - Не бяхме отговорили, когато Алекс беше на касата и вече плащаше за тази рокля, взе набързо плика и излезе от магазина. Личеше й, че е щастлива. Беше влюбена в роклята, но освен роклята имаше още кой да зарадва (Джеймс). Обикаляхме, вече отчаяни, че нищо няма да ми привлече погледа. Наистина се надявах там някъде отвъд тези магазини да ме чака и моята рокля, специално направена за мен и чакаща ме кротко в магазина.

На витрината на един магазин видях моята рокля. Беше като лъч светлина в дългия тунел.