Слънце И Луна

2 глава

Вече слизахме от колата на татко, когато тя хвана Дейв (гаджето й) за ръка. Извъртях очи, а тя ми каза чао до часа по математика. Гаджето и беше мускулест, красив, популярен като нея.

Дойде и Кристен (най-добрата ми приятелка). Изгледа ме злобно, усмихна се дяволито и:
- Честит рожден ден, любов моя - разкрещя се тя...
- Харесва ми новият цвят на косата ти, тъмно червеното ти отива и мерси. - казах и аз и се усмихнах, вързах косата си на опашка а тя ми даде да си взема от бисквитките и с ягодов крем и ванилия. Ето за това я обичам, винаги знае кога имам нужда от храна, съвет, помощ и понита (да знам луда съм по понита).

- В кой час искаш да ти дам подаръка - Озъби ми се Кристен
- Искам го сега...- Разхленчих се аз
-Да добре, ще трябва да почакаш до математиката, мързи ме да ходя до шкафчето да го взема.- О не ... Само не и математиката, помислих си аз. Тогава щеше да дойде Алекс с цял куп подаръци и тълпа която щеше да ходи с нея до края на деня.
- Хъмм.. Ъъ да добре - Подхвърлих лека усмивка и побързах да вляза в училището. Кристен остана след мен, докато аз се опитвах да стигна до кабинета по физика без тя да може да ми каже нещо...

******

Междучасието преди математиката, Кристен ми подари голяма кутия в която имаше наши снимки, книга за приятелството, новият албум на любимата ми банда, пижама на понита и една прекрасна шоколадова торта с свещички.

Когато влязох в час по математика, около чинът на сестра ми се бяха насъбрали всички, тя четеше на глас картичките които беше получила от нашите ПРЕКРАСНИ и МИЛИ съученици. Дейв носеше неините букети и подаръци.
- Хей Яна, какво става? Какви подаръци получи? От кой са? - В този момен разбрах, че сестра ми ми се подиграваше...
- Ъм... Хей... Ами това е от Кристен ... И ъмм ще ти го покажа после - Усмихнах се аз и си седнах на мястото . Маркъс ( Маркъс е един от футболистите в училищния отбор по футбол, и е красив, и аз съм влюбена в него от 7 клаас)се приближи до мен, усмихна ми се и поднесе към мен една бяла роза:
- ъмм ... Хей Яна честит рожден ден, заповядай. - ахххх Маркъс.... Толкова е красива, не съм очаквала, че точно това мило, красиво и популярно момче ще се сети за мен, след като съм пренебрегвана цяла сутрин заради моята сестра.

- Благодаря ти Маркъс, много си мил. Аа защо точно бяла роза? - засмях се аз, отметнах коса и го погледнах в очите.
- Хах ами не знам, мисля че бялата роза е символ на нашето приятелство. - МОЛЯ... Той искаше да сме приятелии - И ъъ да, май на сестра ти и стигат толкова подаръци - Той се усмихна леко, пъхна ръце в джобовете си и се отдалечи.

- Хей хора каняяя вии всички на парти в нас по случай моя и на сестра ми рожден ден...- Изкрещя Александра.