Слънце И Луна

30 глава

С Маркъс седяхме така, докато Алекс и Крис не влетяха в двора, сякаш бомба беше паднала.
- Мамка му... Какво сте правили тука бе хора? - Алекс ни гледаше замаяно и пусна торбите с покупките. Аз се усмихнах в прегръдките на Маркъс.
- Нали ми взе роклята?
- Разбира се, как щях да пропусна да се възползвам от ситуацията скъпа? - Тя ми подхвърли един голям плик. Благодарих й и ги помолих да ни оставят насаме.
- Леле Яна, в момента те обичам повече от всичко? Никога не те бях виждал така бясна! - Той се усмихна и ме целуна жадно по бузата. Обърнах се към него зарових пръсти в косата му и го целунах, но не по бузата а по устата. Той ми отвърна и така до без дъх...
- Това е защото, което си е мое си е мое и на никой друг. Обичам те Маркъс. - Станахме от тревата и отидох да изпратя Маркъс до вратата. Целунах го отново и затворих вратата след него. Утре беше балът, трябваше пак да се качвам на токчета. Взех едно кенче бира от хладилника и излязох на двора. Трябваше да разкарам остатъците от роклята преди да си легна. Не исках нашите да разбират за случката с моето тотално откачане. Взех да събирам пепелта и я изхвърлих в кофата. Доизпих си бирата, сгънах кенчето и го хвърлих в двора на съседите. Качих се при Алекс, тя седеше по бельо на терасата, като краката и се вееха свободно от външната й страна. Седнах до нея.
- Е значи подпали роклята а... Откачалка си Яна... И то голяма
- Да, подпалих я. Е вълнуваш ли се за утре. Ти и Джеймс ще сте заедно?
- Какво да ти кажа, обичам Джеймс. За него бих се хвърлила пред някоя кола, но той не ме оставя по къс ръкав да се разхождам, че е студено пък камо ли това. - Тя се засмя и се загледа в небето разцепено от звезди.
- Хах, с мен е същото. Днес бях заслепена от ревност, още не мога да повярвам какво стана.
- Всичко е възможно. - С това приключи разговорът ни, изгасихме светлините и се настанихме удобно в леглата си. Заспах много бързо.

******

Сутринта бях толкова развълнувана, че се събудих първа. Легнах до Алекс в нейното легло, тя се сгуши в мен. Беше като бебе, за пръв път да я чувствах безпомощна. Изглеждаше нежна. Не ми попречи да наруша релаксиращия й сън.
- Ставай мацка, днес е балът ни. Трябва да се развихриш. - Тя отвори очи и ми се усмихна нежно, целуна ме и ме бутна от леглото.
- Ти кога дойде в моето легло, друга работа нямаш ли си...? - Аз се разсмях и се отправих към вратата, слязох долу в кухнята, звъннах да ни доставят понички. След десет минути Алекс беше долу с малко по-свеж вид. Поничките не закъсняха в 10:20 вече бяха при нас а аз плащах на доставчика. Ммм отворих кутията, поничките бяха със синя глазура и малки формички на понита и еднорози. Грабнах една и започнах да я хапвам с апетит. Алекс последва примера ми.