Слънце И Луна

45 глава

Днес щяхме да обиколим останалите островчета около Малдивите, за това облякох бял бански с презрамки и сложих украшението за талия, намъкнах някакви къси дънкови панталонки и започнах да оправям малката раничка за път.
- Така, я да видим сега... Слънцезащитен крем, телефон, слушалки, ооо да пари, вода... Май това е всичко... Оо как щях да забравя. - Грабнах черните си слънчеви очила с дебела рамка и ги сложих на главата си, преметнах раничката през рамо и тръгнах към кейчето. Мометата бяха само по шорти, а на Натан ясно му личаха татуировките. Крис беше с къса рокля и носеше само телефон, Алекс беше по една дълга тениска и отдолу бански, които бяха розови...
- Хей, к'во става хора. - Намигнах аз и докато стигнах до тях се спънах, а те се разсмяха... Не знам дали беше заради поздрава или заради спъването, но май се дължеше и на двете.
- Я по добре се придържай към добро утро, че току виж вселената ще ти го върне. - Разсмя се Алекс и ме потупа по гърба, направих неразбираща муцуна и тръгнах след тях към моторната лодка. Пътувахме към остров Мале (води се центъра на Малдивите) бяхме решили да обиколим малко магазини и забележителности. Днес щеше да е ден изпълнен с емоций. Водата в океана беше зелиникаво синя. На пристанището на остров Мале имаше лодки "дхонис", капитанът на лодката ни обясни, че те са традиционни за местността.
- Е сега накъде?- Джеймс обади след дългото му мълчание, идеше ми да изръкопляскам. Сигурна бях, че се бяха скарали с Алекс за нещо.
- На картата пише, че една от забележителностите на Мале е джамията Хукуру Миски, искате ли да я разгледаме? - След кати се съгласихме, че това е възможност и да разгледаме магазините с момчетата и Алекс тръгнахме под ориентацията на Крис. Тя наблюдаваше картата внимателно и ни водеше по улиците на Мале, минахме покрай централния пазар на който всичко се продаваше на дребно. Тя ни разказа някои факти за него и пак тръгна по криволичащите улички, имахме време да видим интересните и традиционни предмети и храни на местните хора. След обикалянето по сергий най после стигнахме до джамията... Мм преличаше повече на дворец, беше с позлатен покрив и беше малка, но кулата отпред я опрелипаваше на дворец, до нея се стигаше по десетина стълби. Изчаках Крис, Натан и Джеймс отпред за да разгледат. Седях навън на една пейка с Алекс и Маркъс.
- Да няма проблем с теб и Джеймс? - Попитах Алекс, а тя вдигна ръце, сякаш се предава.
- Не... Защо всички това си мислите?
- Може би защото, напосшедък не ви виждаме заедно и не общувате много много. -Подкрепи ме Алекс, идеше ми да заподскачам, че поне веднъж съм права.
- Може би има нещо такова. -Добави неуверено Алекс и загриза показалеца на едната ръка докато лющеше лака.
- Е... Какво стана?
- Ми Джеймс мисли, че му изневерявам. - Леле, това не го очаквах. Алекс можеше да е всяква но не и к*рва. А щом се занимаваше и ходеше с едно момче тя не поглеждаше друг.
- Но наистина, кълна се че не му. Така де харесвам го, защо иначе да съм с него.
- Лол добре подбрани думи миличка, но да ти кажа, че ние момчетата сме така. Съмняваме се, защото сте прекрасни а ние сме боклуци и искаме да ди ви пазим.- Обясни й Маркъс.
- Така ли си мислиш и за мен? - Попитах аз и вдигнах заплашително вежда.
- Да, разбира се, ще те ревнувам. Погледни се само... - Увих ръце около врата му и се подпрях на стегнатите му мускули. Усмихнах се леко на себе си така че да не си помислят, че тази усмивка е поздрав към някого.
- И аз те обичам Маркъс... Много, може би... - Той се засмя и ме захапа за долната устна.