Слънце И Луна

25 глава

Издърпах го далеч от зяпащата тълпа. Не исках да ни прекъсват и да ни зяпат, сякаш не са виждали двойка която се натиска.
- Искаш ли да ти покажа имението и градините на имота? - Попита ме Маркъс усмихвайки се, макар и от тъмната нощ, не се забелязваше много. Аз кимнах а той ме хвана за ръката, минахме през градини с рози, изкачихме едно малко баирче и преминахме през малко ручайче, на което беше поставено мостче. Беше прекрасно, виждаше се целия град от тук, имаше пейка и цялата ливадка беше покрита с градинки.
- Лал... И това ми е част от имота ви? - Той кимна седна на пейката и ме придърпа да седна до него. Гледахме прекрасната гледка, просто наблюдавахме тъмната нощ увиснала над нашето градче.
- Обичам да издвам тук.... Сякаш от тук е толкова красиво, а долу е пълно с идиоти... - Той се засмя, прегърна ме и ме придърпа, толкова близо до него, че усещах всяко тупване на сърцето му.
- Давай да изчезваме от това място а?
- Хайде...- Бавно тръгнахме към имението хванати за ръка. Прегръщахме се и се целувахме докато стигнахме до там. Благодарихме на техните за прекрасната вечер и се качихме в черната кола. Този път Маркъс караше, спря пред една пицария. Влязохме и си поръчахме храна за вкъщи. Когато ни я дадоха, се качихме и потеглихме към дома на Маркъс. Стигнахме... Маркъс взе храната и влязохме вътре. Остави я в кухнята и се приближи към мен. Ръцете му бяха около кръста ми, а устните му ме целуваха жадно, сякаш не можеха да ми се наситят. Отвърнах на целувката му, зарових пръсти в косата му, Маркъс свали роклята ми. Вдигна ме във въздуха, а аз увивих краката си около кръста му. Махнах вратовръзката му и сакото. Той ме хвърли на леглото, разкопча ризата си и дойде при мен, устните му бяха по тялото ми.... И така цяла вечер бодуване....

******

- Добро утро принцесо... - Събудих се, разтърках сънено очи. Седнах върху леглото и обвих голото си тяло с чаршафа. Усмихнах му се и протегнах ръце в знак на прегръдка. Маркъс се хвърли на леглото и ме прегърна толкова силно, че ако не беше въздуха щях да припадна. Разсмях се и го целунах по носа.
- Хайде на закуската... - Той се пресегна и взе един поднос. Беше пълен с пицата от вчера и сок от портокал. Хапвах с апетит, но се сетих, че трябваше да си ходя вече, днес беше неделя и трябваше да уча за утре. Станах бавно, облякох си роклята която намерих просто паднала на пода във всекидневната. Оправих си косата, обух токчетата, макар че не отричам, че щеше да ми е още по-трудно да ходя с тях. Взех си чантичката, целунах Маркъс и си тръгнах.
- Искаш ли да те закарам? С тази рокля хората ще те гледат много странно. - Той ми се усмихваше, аз му пратих въздушна целувка и продължих по пътя си. Внимавах да не настъпя с токчетата на обувките ми роклята. Бях влюбена в тази рокля, от нея щяха да ми останат страхотни спомени. Кигато стигнах спирката, нямаше много хора, но ми стигаха и тези погледи които обхождаха цялата ми фигура. След като дойде автобуса се качих, седнах на една седалка, тъй като беше доста празно и така се возих до моята спирка. Прекосих улицата и бях точно пред нас. Влязох, Алекс седеше с Джеймс и се целуваха на плота в кухнята. Явно са станали доста близки.
- Добро утро...Уха здравей Джеймс. - Те се отдръпнаха бързо един от друг. Той ми се усмихна и се разкара от краката на сестра ми.
- Здрасти Яна, мислех, че снощи щеше да се прибереш. - Тя ми намигна, аз оставих чантата на плота в кухнята и отхапах хапка от пицата която беше зарязана на плота.
- Е да... И аз така си мислях, но явно Маркъс мисли по различен начин от нас двете. - Тя се засмя и прегърна Джеймс, той я целуна по бузата и напусна къщата с едно чао и до утре.
- Вие да не би да сте заедно Алекс?
- Да заедно сме, той ме покани и на бала, нямам нищо против да отида с Джеймс. Той е секси, а и мисля, че този път трябва да се получи дълга връзка. А ще ми разкажеш ли за теб и Маркъс?
- Ъмм ами да, спах в тях.
-Само спахте ли?
-Не, не разбира се, просто не искам да навлизам в подробности. - Аз се качих в стаята ми, свалих роклята и влязох в банята. Седях там твърде дълго време, когато разбрах, че ми стига излязох с хавлията увита около тялото ми.
- Янаааа... Маркъс е тук. - Без да мисля слязох бързо долу и когато го видя просто се хвърлих в него, цялата бях мокра, но това не му попречи да ме хване и да ме целуне. Алекс скри очите си сякаш, правихме нещо нелегално.
- Маркъс, какво има? - Той зарови ръка в косата си и ми се усмихна леко.
- Ще дойдеш ли на бала с мен? - Да да да да да, защо изобщо ме питаш, с теб ще отида на края на света Маркъс.
- Да, ще дойда. - Хванах лицето ми в шепите си и го целунах жадно. След като свършихме с целувките и прегръдките, Маркъс уточни, че има работа и си тръгна. Бях на седмото небе от щастие.