Две близначки, напълно различни..... Влюбени в едно и също момче... Дали той ще успее да ги раздели или пък те ще му обърнат гръб в името на семейството... Прочетете историята на двете сестри Алекс и Яна...
Вече съм на автобусната спирка и си чакам рейса. Бясна съм, не знам какво първо искам да направя на Маркъс, или да му избода очите или да му отрежа езика. Каква ирония, в момента мразя момчето което обичам. Толкова е гадно, имам чувството, че кожата ми се прогаря отвътре. Боли... Много боли. Бих била по доволна ако ме пренебрегваше толкова, че да се съмнявам в съществуването си. Сигурна съм, че боли по-малко, сигурна съм, че даже щях да съм щастлива по един или по друг повод. Попринцип деля хората на две части- които харесвам и които не, но в момента бих раздела Маркъс и на повече части. След като автобусът ми дойде, аз се качих бавно. Усетих как по бузите ми вече се търкулваха ледени сълзи. Сълзи които сякаш като докоснат кожата ми парят с жестокост. Седнах най-отзад, така че да не виждат хората в автобуса сълзите ми пропити с болка. Седях и гледах сивия свят отвъд прозореца на автобуса. Имах чувството, че това беше най-ужасния ден. Болеше ме... След като слезнах от автобуса се запътих бавно към вкъщи, не знаех къде се намирам и какво да правя. Беше ме страх, че щях да се влюбвам още много пъти и сигурно щеше да ме боли повече, но мисля че това ми беше достатъчно, че да се съсипя... Влязох вкъщи и затръшнах вратата след себе си, нашите бяха по работа в Канада и щяха да отсъстват около 2 седмици. Качих се горе и облякох пижамата си и сложих пантофи на еднорог (ПОНИ).
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Поръчах си пица и надух музиката из къщата, мразех Маркъс, но и го обичах страшно много. Седях и се чудех какво да правя, от къде да се хвърля, с какво да се гръмна и къде да се срутя. След като ми донесоха пиците, започнах бавно да ям. Исках да изгоря онази рокля от партито. Качих се горе, взех роклята която бях пъхнала внимателно в една кутия. Взех я и отидох долу, бях съжалила за парите които вложих тогава във визята си. Съжалявах, че му се отдадох онази нощ. Болеше ме, разглеждах роклята внимателно, сякаш в нея имаше скрито послание. Щях да я изгоря, първата мисъл кояти ми дойде на акъла. Исках да подпаля с тази рокля и спомените си за Маркъс. След като приключих с пицата, претърсих къщата за бензин и за клечки кибрит. След като намерих и двете неща които щяха да ми оправят живота, взех роклята и отидох на двора. Взех една ножица и започнах да режа роклята с нея. От роклята бяха останали само парцали и корсета с камъчетата. Хвърлих я на тревата и я полях обилно с бензин, исках да изгори. Мразех тази рокля. Запалих клечка кибрит, огледах малкия огън който държах в ръцете си. За този малък огън имах голями планове, щях от него да напрява пожар. Пуснах клечката върху обвитата от бензин рокля. - Пламни... - Една дума която изрекох с лед в сърцето. Душата ми гореше, а сърцето ми замръзваше. Чух как вратата от къщата се отваря, някой обви рацете си около талията ми. - Яна, какво правиш... Откачи ли?- Смъртоносно познатият до болка глас на Маркъс. След като чух тези думи се срутих в ръцете му и избухнах в сълзи. - Тиии... Глупак такъв... Ти ме докара дотук, оноваа момиче, какво общо имаш с него, защо го прегръщаше... Ооо чакай знам отговора, ти не ме обичаш. - Крещях с пропит от болка глас, крещях и не спирах, Маркъс ме гледаше, придържайки ме да не падна. Сякаш за първи път виждаше демоните които се криеха дълбоко в мен. - Яна, това беше малката ми братовчедка... Просто ми призна нещо и се разплака и.... Мниго те обичам... Мамка му, луд съм по теб. Голяма глупачка си. - Той ме обърна така че да съм с лице към него, хвана брадичката на лицето ми и го насочи, така че да го гледам право в сините очи. - Недей да ме лъжеш, кажи ми истината страхливец такъв. - Не знам дали ме лъжеше, но исках да изкарам огъня от кръвта ми. - Чуй ме, просто ми призна нещо което може да съсипе семейството й, трябваше да успокоя Сара. - Той каза тихо и пъхна един кичур от косата зад ухото ми. Залепих се в прегръдките му, изпепелих спомена за онази наша нощ, толкова съжалявах за стореното в момента. - Съжалявам, толкова много съжалявам и толкова много те обичам... - Той ме целуна, прегръщаше ме и ме успокояваше. Нежно изтри сълзите от лицето ми. - Но как? Какво е станало? - Аз говорех хълцайки, триех сълзите си от рамото му. Прегръщах го силно и не можех да дишам от вината за това което направих, изгорих си роклята. Аз не просто я изгорих, аз я подпалих. - Да кажем, че братовчедка ми се е държала неморално, става ли? - Аз се разсмях и облегнах главата си на рамото му, наблюдавахме загасващия огън, който беше подкладен от моята ревност.
