Слънце И Луна

19 глава

Понеделник е....ОТНОВО. Трябва да се ходи на училище. Мразех понеделниците, винаги има някой идиот който ще ти развали кефа. Станах и се спънах е нещо. Погледнах, дрехите на Алекс бяха из цялата стая. Рокли, обувки и тениски навсякъде.
- Алекссс? Къде си...? - Развиках се, бях се ядосала. Беше затрупала стаята цялата с дрехи. Когато живееш с някой в една стая, попринцип трябва да се съобразяваш с него, но не. Как винаги това момиче, ме изкарваше извън нерви.
- Тук съмм.- Алекс се провикна. Сигурна бях, че този глас идваш от кухнята. Слязох по стълбите. Алекс седеше на масата и ядеше някакви "здравословни" боклуци. Мразех седмиците в които тя и мама бяха на диети, винаги ядът някакви гадости.
- Кажи сега Яна, какво искаш.- Каза тя, докато отхапваше от някаква хадна бисквита с китайски ориз и ядки.... Изглеждаше ужасно, не знам какво беше на вкус, защото отказвах да опитам такава гадория.
- Искам да си качиш, задника горе и да си изчистиш бъркотията. Отказвам да живея в гардедоба на една примадона. - Започнах да ръкомахам във въздуха с пръст, докато Александа седеше и ме гледаше тъпо.
- Добре, виж какво, ти май забрави, че имам среща с Дейв и не знам какво да облека. Може ли нещо назаем, но да не е официално. - Тя ме погледна с умоляващи очи, мразех я когато прави така. Тя мислеше, че моите дрехи са твърде обикновенни или не са като неините, новия писък на модата. Пълни глупости, мразех когато говорехме на тема дрехи, и двете бяхме на различни мнения.
- Добре само ме остави намира... - Тя остави гнусната си храна и отлетя нагоре с голяма светлинна скорост. Скочих от стола и тръгнах след нея, тя ровеше из дрехите ми.
- Ама ти нямаш нищо. - Тя се разрева, буквално се разплака пред мен. Попринцип не й пукаше защото всички я харесваха, но сега като че ли има нещо...?
- Алекс, по дяволите... Какво става? - Седнах до нея на земята, хванах лицето й в ръцете ми. Погледнах я успокояващо.
- Не знам, май си харесах Джеймс и ако не намерия какво да облека ще полудея. Разбираш ли ме Яна. Просто ще откача....? - Кимнах й и започнах да ровя из дрехите си. Намерих едни бели гуменки, тениска в тъмно синьо и някакъв клин, дадох й ги. Тя ги облече и си взе коженото яке. Изглеждаше супер, оставаше малко време за училище за това и аз се облякох, взех си нещата и излязох навън.

Вчера с Маркъс се разбрахме, че няма да ходим заедно на училище, защото той трябваше да отиде за да си оправи документите за университета. За това аз си хванах автобуса.

Когато стигнах до училището всички се бяха насъбрали в двора, директора съобщаваше нещо. Кристен ми махаше от тълпата и аз отидох към нея, беше ми много чудно какво е станало. Рядко ни изнасяха такива ръководства.
- Хей Яна, часовете днес са отменени..- Тя ми се усмихваше.
- Защо, какво е станало?
- Ами започват приготовленията за бала, нали знаеш края на...
- Да да знам Крис. - Колко бързо мина и тази година, помислих си аз. Покрай сестра ми и Маркъс, напълно бях забравила за бала, не че имах намерения да ходя, но както и да е.
- Вече си избрах роклята... - Каза Крис.
- Да, добре. Рокли да ....- Казах аз смутено. Мразех тези големи и набъбнали рокли. Преличаха на украсени торти. Представете си само, някакво слабо момиче в една огромна и лъскава рокля. Ще прилича на голяма диско топка, пълна излагация.