3 глава

233 24 3
                                    

- Александрааа може ли да поговорим? - попотах я аз...
- Да добре, след малко се връщам, кажете ми ако пропусна нещо - тя вдигна глава и намигна на събралата се тълпа около нея. Излязохме от стаята и й се развиках.
- Алекс какво си мис...
- Хей хей, недей да ме съдиш, ставаме на 16 трябва да полудеемм , а и нашите ще дадът. Какво толкова? Ще седиш в стаята като на миналия ни рожден ден ли? - Попита ме тя.
Беше толкова убедителна. Ами ако е права, не може да продължава така. Трябваше да се отпусна малко, ще пийнем малко и толкова нищо повече ! Нали?
- Ами да, права си Алекс, какво толкова? - Усмихнах и се аз.
- Така те искам сестричке...

*****

Няколко часа по-късно аз и Алекс сме в магазина с две колички пълни с алкохол, снаксове и чипсове, ядки, и всякакви други неща нужни за да направим як купон. Алекс изглежда щастлива, аз обаче се притеснявам това ще е първият купон който ще правя.
- Хей Алекс кой ли ще дойде на партито? - Попитах я аз малко замечтано.
- Мила, явно не си наясно с нещата!? Първо ще дойдат всички и второ трябва да разкараш понитата поне за тази вечер!!! - Аз я погледнах злобно, а тя ми се изплези. След това и двете започнахме да се смеем.

*****

Сестра ми навива косата си на леки вълни. Облякла е къса пола точно по тялото с цвят пудра, бял дантелен топ над кръста, високи обувки и гримът и този път е лек.
Аз пък съм с дънкови къси панталонки, черен топ с презрамки, белите кецове които нося цял ден, косата ми е права, не нося грим. А и съм си нарисувала едно лилаво пони на дясната си ръка. Алекс няма да ме откаже от моята страст по понита...
- Изглеждаш страхотно Яна. - Тя ми се усмихва искренно. И аз и отвръщам така, радвам се че се разбираме поне сега. Виждам как очите и блестят. Толкова ли се радва?
- Хайде трябва да разпределим храната по масите и да намерим място на този безценен алкохол. - Тя хваща две бутилки и вдига вежди. Аз и кимвам.

*******

Подреждаме всичко. И в този момент на вратата се звъни.
- Хайде Яна време е да се усмихнеш.
- Да така мисля.
Тя тръгва към вратата. Отваря я, а там стоят Дейв, Кристен и Маркъс.

Слънце И ЛунаWhere stories live. Discover now