Две близначки, напълно различни..... Влюбени в едно и също момче... Дали той ще успее да ги раздели или пък те ще му обърнат гръб в името на семейството... Прочетете историята на двете сестри Алекс и Яна...
Аз и сестра ми си чакахме реда в студиото за татуси. Едно момче ни извика до него, приближихме се бавно и се настанихме на два стола. Започнахме да обясняваме на момчето какво искаме от него. - Нали ще можеш да ни направи два еднорога, трябва да са на десните показалци...ще се справиш ли? - Подхвана го Алекс, и му се усмихна заплашително. - Да разбира се. Коя ще е първа? - Спогледахме се уплашено и всяка една от нас посочи другата. - Спокойно, не боли много. - Тогава аз въздъхнах и кимнах. Момчето ме заведе на един стол и сложи маса пред мен. Започна да рисува двата еднорога и двата изглеждаха еднакви, само че бяха в различни цветове. Когато направи очертанията, ми ги залепи на показалеца. Започна да рисува с машинката по кожата ми. Усетих как някой все едно ме щипе, само че много продължително. Татуса беше почти готов, явно наистина има значение размера. След като приключи с мен момчето извика сестра ми. Тя кимна. Седна на стола и момчето направи същото и с нея.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Излязохме от студиото с нови татуси. Казаха ни да ги мажем с крем, за да не се появят обриви или нещо друго. - Да са ни честити. - Каза тя... - Трябва да ги покажем на Крис, тя много ще се зарадва на тях. - Тръгнахме бавно по улицата, Алекс ровеше нещо из телефона си. Изведнъж се блъсна в някакво момче и падна на земята. Вдигна глава, беше Джеймс. Той пушеше цигара. Алекс се ядоса. - Ти луд ли си.... Първо гледай къде вървиш и второ... Ти пушиш ли? - Джеймс я целуна по бузата а тя го избута. Той вдигна рамене, сякаш се очакваше нещо от него. - Отказах ги, за това не си ме виждала как пуша. - Да виждам, че си ги отказал. - Тя взе ядосано нещата си и тръгна с бързи крачки напред. Преди да тръгна след нея Джеймс улови ръката ми и ме обърна към него. - Обясни й, че това е просто цигара и няма да продължа. Моля те Яна. - Супер сега съм и психолог, каква ми е работата да се занимавам с връзката на сестра си. Кимнах, издърпах се от хватката му и тръгнах след сестра си. Алекс беше седнала на спирката и криеше лицето си в шепите. Клекнах до нея. - Хей какво стана току що? - Попитах я аз, тя вдигна лице и ме погледна тъжно. - Не знам, просто толкова го обичам и като го видях с цигарата да си трови живота, нещо в мен се скъса. - Тя ме прегърна и зарови лице във врата ми. Отвърнах и нежно я потупах по гърба. - Добре, хубаво хайде да се качваме в автобуса. - Тя кимна, качихме се и кротко и мълчаливо седнахме на седалка една до друга. Зачудих се за Маркъс, къде беше днес това момче? Никакъв го няма, дали не се е случило нещо? Реших да му звънна. Звънях, той не отговаряше... Пак звъннах, беше изключен телефона му... Какво ставаше по дяволите? Дали не къса с мен? - Яна..Яна трябва да слизаме. - Гласър на Алекс ме отнесе, още бяхме в автобуса, а тя ме дъроаше към изхода. Слязох и се препънах. Паднах шумно на земята. Остра болка прониза глезена ми... Изпищях....
Съжалявам, но нямам време напоследък да пиша... ❤❤❤
