Две близначки, напълно различни..... Влюбени в едно и също момче... Дали той ще успее да ги раздели или пък те ще му обърнат гръб в името на семейството... Прочетете историята на двете сестри Алекс и Яна...
Той ме придърпа по-плътно внимателно до себе си, хвана ме нежно за кръста и започна да ме побутва към изхода на училището. След като излизаме и стигнаме до колата му, той се обляга на нея и ме обръща с гръб към него. Увива нежно ръцете около тялото ми и започва нежно да шепне в ухото ми. - Харесва ли ти когато правя така? - Пита ме той, аз се обръщам към него и го гледам в очите сякаш не разбирам какво ми говори. - Играем на въпроси, забрави ли? - Той ми се усмихна игриво, а аз му отвърнах като отметнах косата си назад. - Да харесва ми.- Той ококори очи насреща ми и ме целуна по челото, но понеже аз се отместих той нацели страничната част на носа ми. - Кога започна толкова много да се интересуваш от мен? - Той ме пусна, аз се завъртях на пръсти, наклоних се напред и се изправих. - Еееее...? -Намек за да ми отговори. - Ами... Всъщност, някак може й да ти се стори смешно, но те харесвам от близо една година. Обаче да знаеш, че ти беше много, ама много непредсказуемо момиче. Яна ти не беше като другите, ти не си като другите. - Не можех да спра да го слушам, сякаш мед ми се лееше по сърцето, все едно пеперуди пърхаха с крилата си в стомаха ми, така ми стана леко, че умирах да го целуна и да не го пусна. - Не знаех, как да те заговоря. Беше ме страх, че ще ме отрежеш. После ти започна да ми се усмихваш и да ме поздравяваш, тогава повярвах, че имам шанс с теб. - Маркъс наведе виновно глава, аз се приближиш вдигнах брадичката му и го целунах сякаш всеки момент ще дойде края на света.- Буквално се разтапям когато си около мен. - Аз онемявам, гледам го и не знам какво да му кажа, потъвам в очите му, давя се в тях.... - Защо ме попита това? - Защото имах нужда да го чуя Маркъс. Мисля че вече е крайно време да приключим с въпросите!? - Той се усмихна и кимна. Върнах се в прегръдките му. Останах там завинаги....
******
Маркъс ме закара с колата си до вкъщи. Събрах смелост и го попитах: - Искаш ли да дойдеш в нас, сега няма никой. Алекс е на тренировки, нашите са на работа и мисля да направя вечеря, така че един вид те каня на вечерия с мен и семейството ми? Е какво ще кажеш?- Погледнах го както кученце гледа когато проси храна, той ми се усмихна смутено. - Само ще готвим ли? - А не, не, аз ще готвя ти ще ме гледаш! Това е заповед. - И така съм съгласен! - Той потърка ръце една в друга, заключи колата и влезе в къщата. Той седна на един стол до барплота. Аз извадих продуктите за азиатска кухня. Той ме гледаше внимателно и беше подпрял главата си на ръката, сякаш щеше да падне. - Можеш да готвиш нали? Не искам да умра от натровяне с азиатска храна или пък понеже си забравила котлоните, да избухне пожар. - Не вярвах на ушите си, по дяволите можех да сготвя всичко което пожелае. Аз бях кралицата на кухнята, принцесата на грила и императрицата на сладко-киселите сосове, а този човек срещу мен ми се подиграваше на готвеното. - Миличък, нямаш си и напредстава какво следва сега. - Пуснах котлоните, сложих тигана, в него изсипах соев сос и започнах да запържвам скаридите. През това време на вторият котлон сложих тенджера, започнах да донавям продукти за соса към тигровите скариди. Направих салата "цезар" само че малко по азиатска рецепта. Направих паста с зелена салата и миди пане, след което видях че съм почти готова. Започнах да правя сушито. Ориз, риба, ориз, риба, всичко едно по едно. Подредих чинийте, започнах да слагам ястията на местата им, украсих и тогава се сетих.... ДЕСЕРТ?!?!... започнах да оформям малки пастички, а отгоре ги поливах с маслинено сладко и поставях шоколадов бонбон с морски дарове. Когато вече всяко ястие беше готово се обърнах. Бях забравила, че Маркъс е в нас. Той ме гледаше с отворена до земята уста а аз се разсмях. - И това го направи сама за точно 55 минути... Момиче не те ли е срам? - Сложих ръцете зад гърба си и го погледнах. - Ще останеш на вечерия нали? - Разбира се, искам да се запозная с родителите на това прелестно създание тук... - Той започна да ми пляска а аз се поклоних. - Сега трябва да ми помогнеш да подредим масата. - Той кимна, аз звъннах на Кристен и поканих нея и Натан на нашата "скромна" вечерия. Когато Маркъс подреди предметите и приборите по масата в градината, аз започнах да паля китайските фенери. Той ме качи на раменете си, за да ми е по-лесно.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Когато се обърнахме, разбрахме, че моите родители ни наблюдават с известно любопитство.
