Слънце И Луна

32 глава

- Ела с мен до нас, трябва да разкарам това нещо от мен. - Казах на Маркъс и посочих надолу към роклята ми.
- Добре, ще извикам лимузината. - Отказах му да се кача в лимузината. Хванах го за ръката и го повлякох през улиците на града. Спуснах косата ми която се беше накъдрила от кока. Тичахме по улиците, а хората ни гледаха. Влетяхме в къщата ми, веднага свалих роклята от мен и махнах костюма на Маркъс от него. Той ме вдигна а аз увих крака около него. Издърпах се от хватката му, качих се горе, облякох къси панталонки, тениска и кецове, подхвърлих дрехи на Маркъс и го изчаках да се облече.
- Искам навън... Искам въздух... - Щях да припадна, излязох бързо от къщата, свлякох се на земята. Не можех да си поема дъх от притеснение.... Не знам какво ми ставаше. Маркъс излезе и ме хвана, бързо дръпна косата от лицето ми, защото почнах да повръщам. Припаднах.

******

Събудих се в леглото си, Маркъс спеше спокойно до мен. Още беше нощ, сестра ми я нямаше. Разбира се, беше при Джеймс. Още ми се повдигаше, сякаш нещо прояждаше стомаха ми. Станах бързо, прескочих Маркъс и се заключих в тоалетната. Започнах да повръщам, но явно нямаше какво вече да върна и само ми се гадеше.
- Яна отвори... Може пак да припаднеш... Яна какво ти става по дяволите. Отвори проклетата врата. - Не можех да му отговоря, бях заета да се давя. Не можех да си поема дъх отново. Изпадах в отчаяние, че ще си умра в тоалетната. Маркъс разби вратата влетя вътре и ме вдигна от пода. Излезе на улицата и извика такси. Тръгнахме към болницата. Заведоха ме в спешното. Оставиха ме за наблюдения цала нощ, Маркъс не се отдели от мен. Докторите ми дадоха някакви хапчета, надупчиха ме с инжекций и казаха че това било хранително натравяне. Било е възможно да умра от недостиг на въздух, тъй като се подувах.

На сутринта ме изписаха, маркъс ме носеше на ръце, защото бях изтощена от пристъпите в които изпадах цяла нощ (страничен ефект от хапчетата). Маркъс спря такси и каза адреса на дома ми.
- Яна ще ме докараш до удар. - Той каза притеснено и притисна устни до челото ми. Бях изтощена и не можех да му отговоря, имрънках нещо и заспах. ОТНОВО...

*****

Маркъс се е надвесил над мен, а Алекс седи до него с чаша лимонов сок. Не мога да кажа и думичка. Опитвам, но не мога.
- По дяволите Яна... Друга работа нямаш ли си освен да ни въвличаш в неприятности. - Алекс ядосано се хвана за главата и започна да си скубе косата.
- Успокой се... Къде е Джеймс? - Каза търпеливо Маркъс, бях щастлива, ще поне той ми помагаше да дойда на себе си.
- Ще дойде всеки момент.
- Ааазз съм доообре. - Алекс ме погледна злобно. - Наистина съм по-добре.
- Ето ме... - Развика се Джеймс. - Нося лекарствата които ми казахте да взема от аптеката. Леле мамка му... Какво се е случило? - Той приближи към Алекс и я целуна бързо. Остави пълната торбичка с лекарства на масата.
- Моля ви... По-добре съм, оставете ме... Моля - Маркъс седна до мен и ме прегърна толкова силно, че имах чувството, че ще ми изкара черния дроб през устата. Той не спираше да ме прегръща и целува. Аз му отвръщах, когато сметнех за нужно.

Вече на другата сутрин, бях като нов човек. Алекс ми разказа за нощта й с Джеймс. Разказа ми всичко от а до я. Бях в захлас, Джеймс й е правил такива неща, такива каквито Маркъс може само да си мечтае, че ще му позволя. С Алекс бяхме решили да запечатаме последната година в училище с татуси и щяхме след училище да отидем до някое студио и да си направим. Решихме да са два еднорога на показалците на ръцете ни.

Цял ден в училище всички бяхме така отпуснати, че в повечето часове спахме. След часовете изчаках Алекс в двора на училището, а пък Маркъс не го бях виждала от вчера. Не беше дошъл на училище. Пак ли проблеми?