Дали това любов е?

Началото

След училище с Грейси отидохме в мола. Искаше да си избере нови обувки. Но нека ви разясня малко. Грейси е най-добрата ми приятелка. Аз се казвам Мадисън. Мади накратко. На 16 съм. Имам по-голям брат наиме Наш който е на 19. Имам гадже наиме Том. Та нека се върнем в мола. Разхождахме се по магазините. Бях си купила ягодово смути. Ще си кажа честно. В мола най-много ми харесваха храната и напитките. Най-вече смутитата. Просто бяха много освежаващи. Грейси не си хареса нищо.
Тя: Хайде в онзи магазин.
Аз: Човек не останаха магазини.
Тя: Спокойно. И извън мола ще намерим.
Аз: Защооооооо? Я чакай малко. Това там Том ли е?
Видях как Том е прегърнал някакво момиче.
Грейси: Може пък да му е братовчедка.
Аз: Да затова се целуват по устите!
Бях бясна. Тръгнах към тях. Грейси се опита да ме спре но не стана.
Аз: Хей Томи.
Той: Ааам...... хей Мади?
Аз: Ще ми дадеш ли 2.50?
Той извади от джоба си портмонето и ми даде парите.
Аз: Супер мерси. Толкова ми струва смутито.
Излях му го отгоре и гледах да напръскам и момичето.
Тя: Какво правиш?
Аз: Защо си с гаджето ми?
Тя: Гаджето ти?
Аз: Ах. Обидена съм. Защо не си й казал за мен? Аз ще ви оставя. Дано бъдете много щастливи заедно.
Усмихнах се съркастично и тръгнах към изхода.
Грейси: Хей Мади чакай ме.
Успя да ме настигне.
Тя: Добре ли си?
Аз: О да. Много съм радостна че се сдобих с 2.50. - опитах се да прозвуча най-съркастично. - Може ли да се прибера и да се видим в понеделник? Моля те. Трябва ми време.
Тя: Поне да те изпратя?
Аз: Благодаря ти.
Тръгнахме към моята къща.
След 20 минути бяхме пред нас.
Грейси: Чао Мади.
Прегърнахме се.
Аз: Чао Грейси.
Тя си тръгна а аз влезнах вкъщи. И май блъснах вратата прекалено силно. И Наш ме чу. То друг нямаше вкъщи по това време.
Наш: Хей хей добре ли си?
Аз: Да добре съм нищо ми няма! - буквално викнах.
Наш: Но на мен ми има. Тъпанчетата ми.
Игнорирах го и се качих в стаята си. Тръшнах се на леглото. Наш влезна в стаята. Не го погледнах.
Аз: Махай се.
Наш: Какво толкова е станало?
Аз: Нищо.
Наш: Личи си.
Аз: Какво изведнъж се загрижи за мен?
Наш: Хей. Аз съм ти брат. - седна на леглото - Кажи ми. Моля те.
Аз: Ох добре. - изправих се в седнало положение - Том ми изневери.
Наш: Какво?
Аз: Видях го в мола да се целува с няква която май не знаеше за мен.
Наш: И ти го заряза.
Аз: Да. Но..... аз му имах доверие а той просто.......
Наш ме прегърна. Сълзите ми се стичаха по рамото му.
Той: Хееей не плачи. Знаеш ли какво. Трябва ти развлечение.
Отделихме се.
Аз: Какво имаш предвид?
Наш: Ами един приятел прави купон у тях и ме е поканил. Искаш ли да дойдеш с мен?
Аз: Добре но ако ми трябват дрехи ще ходя в другия мол.
Наш се засмя леко. Аз също се засмях.
Наш: Може да си вземеш нещо от гардероба. За какво са ти нови дрехи.
Отиде и започна да вади дрехи от гардероба ми.
Аз: Хей махни се от там.
Наш: Може да облечеш тези дънки и тази блуза.
Аз: Леле ти нямаш никакъв вкус.
Хванах се за главата и започнах да се хиля.
Наш: Добре тогава ето тази блуза.
Аз: Не мислиш ли че АЗ трябва да си избера дрехи за..... кога е партито?
Наш: Утре вечерта.
Аз: Има време. Сега моля те излез.
Наш: Не! Тук ще седя!
Аз: Голямо си бебе.
Той: Ни ми викай бебе. Ти си бебе. Уааааа.
Започнах да се хиля като ненормална. Той също се изхили.
Аз: Наш сега сериозно моля те излез.
Той: Предпочитам усмихнато.
Излигави се и излезе. Най-сетне бебето си отиде. Аз седнах пред компютъра и започнах да трия всички снимки с Том. Щеше да ми отнеме доста време. Само като ги гледах сълзи се стичаха от очите ми. Как може той да е такъв? Трябваше и писмата му да изхвърлям. А те бяха много. Три години събиране на писма. Три години хубави спомени. Три години отидоха в мола. Пропилях ги с този нещастник. Не можех да повярвам. Дори се ущипах за да видя дали това е сън. Лош кошмар който не е реален. Но не. Разбрах че това е истина. Отново сълзи се стекоха от очите ми. Но не исках следващите месеци да мисля само за него, да не се къпя и да ям само шоколадов сладолед. Макар че обожавах шоколад. Реших да се заема с картичките и с писмата. Сложих ги в един кашон. Не исках дори да ги отварям. Стигнахме до другите подаръци. Все пак имах цял следобед. Половината ми бижута бяха от него. Ужас! Имах един гердан от него който много обичах и не исках да изхвърлям. Всъщност сега го носех. Затворих очи, махнах го от врата си, сложих го в кашона и го пъхнах под леглото. След което се подпрях на леглото и просто така си седях. Гледах към пода. Чух как телефона ми вибрира. Беше Грейси.
Аз: Ало.
Тя: Как си?
Аз: Зле. Пропилях три години с него.
Тя: Успокой се. Какво е това?
Телефонът ми още вибрираше. Том звънеше на втора линия.
Аз: Звъни на втора линия но не е познал. Ще затварям защото имам работа.
Тя: Добре мила. Звънни ми ако има нещо.
Аз: Разбира се. Чао.
Затворих телефона. Реших да отида да видя какво прави Наш. Отидох в стаята му. Той се излежаваше на леглото.
Аз: Хей.
Погледна ме.
Той: Хеей. Влизай. - влязох и затворих вратата зад себе си - Добре ли си?
Аз: Не. Не съм.
Седнах на леглото. Той седна до мен и ме придърпа към себе си.
Той: Ще види онази мърша ако го срещна!
Аз: По-добре не прави проблеми. Утрешното парти може и да ме разсее. Нищо че имам още снимки да трия.
Наш: Аз да си кажа. Знаех си че не е толкова добър колкото изглежда.
Аз: Глупости. Двамата доста добре се разбирахте. Не се преструвай.
Телефона ми звънна. Пак беше Том.
Аз: Оф пак ми звъни.
Наш: Дай дай.
Взе ми телефона, бутна ме на леглото, вдигна телефона и го включи на високоговорител.
Наш: Какво искаш?!
Том: Хей Наш. Там ли е сестра ти?
Наш: Виж какво. Сестра ми ми каза всичко. Не й звъни повече и не я притеснявай ясно ли ти е! Знам къде живееш и ще те намеря мърша проклета!
Затвори телефона. Аз просто седях в ъгъла и го гледах невярващо.
Аз: Какъв беше този изблик?
Наш: Предупредителен.
Даде ми телефона, стана от леглото и излезе от стаята. Аз продължавах да го гледам объркано докато го изгубих от поглед.

*Това е новата ми книга. Най-сетне реших да пиша с Magcon. Дано ви хареса. Ще кача некст тези дни.*